Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, изнасял рецитали и камерни концерти на международни сцени, солиcт на реномирани оркестри под палката на световноизвестни диригенти и популярен на петте континента, Людмил Ангелов безспорно е един от посланиците на българската култура зад граница. Той носи тази отговорност и винаги, когато има възможност, представя не просто себе си, а България, като свири произведения от български композитори на големи концерти.
"От един концерт публиката трудно ще разбере изцяло какво е България и какви са нейните вековни традиции, история и култура, но все пак малка песъчинка в този огромен свят човек трябва да остави оттам, откъдето идва, и да се опитва да бъде верен на българското в себе си и на българската култура", казва Ангелов.
Според него от музиката ни хората по света могат да разберат какъв е емоционалният свят на българина и какво го вълнува. Особено от българската народна музика, към чийто интересен свят той отваря вратата на сцената, макар и като класически музикант, защото "е важно да бъде събуден този първи импулс у слушателя“.
Сложен е процесът да свириш на сцена и той преди всичко е обусловен от дълга подготовка, най-ценното обаче е да бъде осъществен обмен на емоции, внушения и разбирания между изпълнителя и неговата публика.
"За мен винаги ще остане моя сцената в България", подчертава пианистът, който е и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. За Людмил Ангелов е от особено значение да не забравя откъде е тръгнал.
"Както се казва – продукт съм на българската образователна система, музикална. Тук съм направил първите си крачки като музикант, като пианист. За мен винаги ще остане най-скъпа и най-отговорно в този смисъл е да излизам тук, в България, на сцена. Оттам нататък всяка една държава и всяка една публика има своите цветове, своите пристрастия и свой начин на реакции. Интересно е човек да посещава различни места, да свири в различни държави и зали и да се среща с усещането на различна публика".
Людмил Ангелов е световно признат пианист, радва се на обичта на публиката у нас и по света, има удоволствието да свири с големи имена в класическата музика и да си партнира на сцената с истински професионалисти, да намира общ език с тях. И въпреки това е на мнение, че един човек, особено артист, се доказва цял живот единствено и само на себе си. Той е своят най-голям критик.
"Мисля, че подходът на музикантите, които са направили нещо като творци, е именно този. Без този вътрешен мотор и тази почти вечна неудовлетвореност много трудно се върви напред. Стремим се към съвършенството, но то не се постига никога", допълва Ангелов.
Пианистът има богат опит и мечтана музикална кариера, но все пак е на мнение, че точна формула за успех няма. Всичко зависи от личностните ти качества, от преподавателите, които ти подават ръка и те учат на рамката, а след това и те изкарват от нея, от менторите, които имат страничен поглед над теб и твоите възможностите, и разбира се – от предпоставките за това какво можеш да постигнеш.
За младите музиканти в България тези предпоставки не са особено оптимистични. Затова и от голямо значение са изявите, които трябва да имат. Те ще ги направят по-уверени, ще им дадат сцена и публика и така ще навлязат в дълбините на музикалното творчество и истинската реализация. Като почетен професор в НБУ от вече десет години, Людмил Ангелов се стреми да дава пример на младите и поле именно за изява.
Винаги ще съществува изборът дали да останеш в България, или да градиш кариера извън нейните рамки, смята посланикът на българската култура зад граница, но в този шарен свят, в който живеем, вече е възможно да си и тук, и там, да грабиш с пълни шепи от музикалния свят и да предаваш енергията и опита си на която и да било сцена по света.
Целия разговор с маестро Людмил Ангелов можете да чуете в звуковия файл.
Юлияна Антонова-Мурата е дипломат и писател. Тя е сред 24-мата творци, поставили България на картата на света. "Българските посланици на културата" бяха обявени в ефира на програма "Христо Ботев" и за тях гласуваха слушателите. Юлияна е роден в София, но живее от дълги години в Япония. Завършила е 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин..
Мари Врина е френска българистка и преводачка . Тя е български посланик на културата за 2021 година. Кои са „Българските посланици на културата 2021" в кампанията на БНР Завършва Ecole Normale Supérieure с класически езици. Професор по българска литература във Франция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO). Тя има..
Квартетът има участия на множество български и световни музикални фестивали: „Tranz and Folk Fest“ – Рудолщадт, Германия; „Voice mania“ – Виена, Австрия; фестивала за етно музика в Плауен, Германия (с втора награда); международния музикален фестивал в Япония; „ Европалия “ в Брюксел, Белгия; „ Аполония “, Созопол,..
Жаклин Вагенщайн е българска издателка. Тя е дъщеря на кинокритика, сценариста и издателя Раймонд Вагенщайн и внучка на сценариста, режисьора и писателя Анжел Вагенщайн. Тя е и “Български посланик на културата за 2021“ г., избрана от слушателите на БНР. “В моя случай нещата започват от семейството. Киното и литературата са заложени..
Той е аниматор номер 1 в света, известен в цял свят с майсторските си анимационни проекти. Има над 200 отличия през годините, включително номинация за "Оскар". Един от Българските посланици на културата за 2021-ва година в конкурса на БНР. В "Нашият ден“ Теодор Ушев разказва за най-новия си игрален филм "φ 1.618" . Cюжeтът на антиутопията..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg