За първи път общоевропейският мониторинг на медийния плурализъм включва класация на държавите въз основа на средното им ниво на риск в четири анализирани области: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. Докладът "Мониторинг на медийния плурализъм в цифровата ера“ е предназначен да идентифицира потенциалните рискове за медиен плурализъм в държавите членки на ЕС и страните кандидатки. Изследването обхваща 27-те страни плюс Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.
Какво е мястото на България в този мониторинг, коментираме с Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Николета Даскалова, проф. Нели Огнянова и доц. Орлин Спасов са авторите на българската част на доклада.
"Сериозен проблем, който е характерен и за България, и за страни като Унгария и Полша, е проблемът, тъжно е, че го казвам в БНР, с обществените медии. Това е много ключово звено, за да имаме една по-плуралистична медийна среда. В България виждаме, че така чаканата реформа за начина на финансиране на обществените медии все още е в застой. Има един проектозакон, който просто не мърда наникъде в тази политически нестабилна ситуация. Полша и Унгария са двете единствени страни от ЕС, които са по-зле от нас в тази насока./…/ И там основният проблем е с обществените медии и изобщо с намесата на държавата и властта в медиите. И това е същественият проблем в тези страни – липсата на реформи и овластяване, дисциплиниране на медиите, отглеждане на послушни медии, включително, за съжаление, на обществените медии.“
Ефективната саморегулация
"Трябва да има ефективна саморегулация и желание от страна на самата среда да настоява да упражнява натиск към взимащите решения, за да се реализират някакви важни реформи. За мен беше много интересно да разгледам доклада на колегите от Германия, всъщност Германия е отличникът в тази класация с най-ниско измерено ниво на риск – около 20%. За сравнение България е със 66%. Най-високото ниво на риск, над 80%, е в Турция, където има сериозен проблем с правата на журналистите. Колегите от Турция казват, че не могат да смогнат да актуализират информацията за задържаните журналисти и публични фигури затова, че критикуват властта. /…/
Това, което ми направи впечатление от доклада на германските колеги, е, че там има много добре действащи обществени медии, изобщо надзорът над обществените медии е много качествен и в този надзор само 1/3 от участниците в него са политически ангажирани фигури, докато другите 2/3 са от така наречените "обществено значими групи“. В Германия имаме наистина активно участие на обществото като форма на надзор върху обществените медии.
В България, както знаем, това изобщо не е така. В Германия има ефективна саморегулация, прескодекс, който действа на практика и се спазва от големите новинарски медии и колегите казват, че просто няма доклади за нарушение на този кодекс, докато при нас проблемът е, че етичният кодекс е подписан от малка част от медиите и за съжаление няма тази сила, която трябва да има. Гилдията в България няма добра имунна система, не успява да излъчи достатъчно силно желание сама себе си да подобри. Някак си голяма част от гилдията се адаптира към тази проблематична, замърсена среда, успявайки да оцелява по един или друг начин и не мисли толкова за обществените приоритети, а именно доставянето на качествена информация на гражданите.“
Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
