За първи път общоевропейският мониторинг на медийния плурализъм включва класация на държавите въз основа на средното им ниво на риск в четири анализирани области: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. Докладът "Мониторинг на медийния плурализъм в цифровата ера“ е предназначен да идентифицира потенциалните рискове за медиен плурализъм в държавите членки на ЕС и страните кандидатки. Изследването обхваща 27-те страни плюс Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.
Какво е мястото на България в този мониторинг, коментираме с Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Николета Даскалова, проф. Нели Огнянова и доц. Орлин Спасов са авторите на българската част на доклада.
"Сериозен проблем, който е характерен и за България, и за страни като Унгария и Полша, е проблемът, тъжно е, че го казвам в БНР, с обществените медии. Това е много ключово звено, за да имаме една по-плуралистична медийна среда. В България виждаме, че така чаканата реформа за начина на финансиране на обществените медии все още е в застой. Има един проектозакон, който просто не мърда наникъде в тази политически нестабилна ситуация. Полша и Унгария са двете единствени страни от ЕС, които са по-зле от нас в тази насока./…/ И там основният проблем е с обществените медии и изобщо с намесата на държавата и властта в медиите. И това е същественият проблем в тези страни – липсата на реформи и овластяване, дисциплиниране на медиите, отглеждане на послушни медии, включително, за съжаление, на обществените медии.“
Ефективната саморегулация
"Трябва да има ефективна саморегулация и желание от страна на самата среда да настоява да упражнява натиск към взимащите решения, за да се реализират някакви важни реформи. За мен беше много интересно да разгледам доклада на колегите от Германия, всъщност Германия е отличникът в тази класация с най-ниско измерено ниво на риск – около 20%. За сравнение България е със 66%. Най-високото ниво на риск, над 80%, е в Турция, където има сериозен проблем с правата на журналистите. Колегите от Турция казват, че не могат да смогнат да актуализират информацията за задържаните журналисти и публични фигури затова, че критикуват властта. /…/
Това, което ми направи впечатление от доклада на германските колеги, е, че там има много добре действащи обществени медии, изобщо надзорът над обществените медии е много качествен и в този надзор само 1/3 от участниците в него са политически ангажирани фигури, докато другите 2/3 са от така наречените "обществено значими групи“. В Германия имаме наистина активно участие на обществото като форма на надзор върху обществените медии.
В България, както знаем, това изобщо не е така. В Германия има ефективна саморегулация, прескодекс, който действа на практика и се спазва от големите новинарски медии и колегите казват, че просто няма доклади за нарушение на този кодекс, докато при нас проблемът е, че етичният кодекс е подписан от малка част от медиите и за съжаление няма тази сила, която трябва да има. Гилдията в България няма добра имунна система, не успява да излъчи достатъчно силно желание сама себе си да подобри. Някак си голяма част от гилдията се адаптира към тази проблематична, замърсена среда, успявайки да оцелява по един или друг начин и не мисли толкова за обществените приоритети, а именно доставянето на качествена информация на гражданите.“
Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
