"Грижа за истината – срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация" е най-новото издание на "Фондация С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“. Кои са най-явните и нелицеприятни проявления на антиромските нагласи и тенденции в българското общество – медийните дискурси, които разчитат на дезинформация и фалшиви новини при представянето на ромските общности и отразяването на събития, свързани с тях.
Най-разпространените враждебни антиромски наративи в България, идентифицирани в рамките на качественото изследване, са: "Ромите са престъпници и заслужават строги наказания", "Ромите заслужават да бъдат изключени от обществото, тъй като не могат да се вместят в социалните норми на обществената порядъчност", "Ромите са морално негодни да са български граждани", "Ромите са лоши и от това страдат българите", "Интеграцията на ромите в България е невъзможна".
Как латентната употреба на негативни стереотипни образи и митове, които възпроизвеждат антиромски нагласи, утвърждават тяхната нормалност?
Използват ли медиите негативния образ на ромите и как това има опасност да се превърне в норма за враждебността към етническите малцинства? Как и "сериозните", и "развлекателните" комуникационни канали допринасят за цялостната картина на медийна враждебност към ромите и ромските общности в България?
Разговор в "Мрежата с Румян Сечков от Института за исторически изследвания към БАН и един от авторите на изданието "Грижа за истината".
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Фондация С.Е.Г.А.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
