Традиционното клише, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, може да се окаже вярно в съвсем буквален смисъл. Ако следваме температурните предпочитания на половете, ще открием, че жените предпочитат по-високи температури, докато мъжете искат да им е хладно и това често става повод за сблъсъци относно степента на климатика или парното в офиса.
Оказва се обаче, че същите предпочитания са валидни за различни птици, прилепи и бозайници по простата причина, че видовете имат най-добри шансове за оцеляване, когато мъжките и женските поддържат дистанция помежду си.
Когато половете живеят разделени и се събират само в размножителния период, конкуренцията и агресията между мъжките намалява, намаляват и опасностите за нападения върху женските и малките.
За женската топлолюбивост има и друго обяснение: малките се раждат, без да могат добре да регулират температурата си и затова женските предпочитат да отглеждат потомството си на топло.
"Предполагаме, че различните температурни предпочитания на половете отразяват разликите в нервната система. Както реагират различно на болка, така реагират и на температура – гласи обобщение на едно израелско изследване, което 40 години е събирало и анализирало данни за поведението на прилепи (2500 индивида от 18 вида) и птици (почти 9000 индивида от 13 вида).
Повечето мъжки прилепи летят и живеят на по-голяма надморска височина, докато женските остават в равнините, където е по-топло. Подобни резултати се забелязват и при мишки и плъхове – мъжките предпочитат на по-хладно.
Така че температурните предпочитания при хората са се запазили не за да воюваме за климатика, а тъкмо обратното – да поддържаме дистанция помежду си и да си взимаме почивка едни от други в името на общото спокойствие" – допускат учените.
Тази особеност може да се свърже и с друг феномен, забелязан при човека и някои животни – в смесено обкръжение, женските имат повече физически контакти помежду си, за разлика от мъжките, които предпочитат по-голямата дистанция.
Можем да намесим и историята, която ни показва, че в редица култури жените и мъжете са обитавали различни помещения от къщата и са общували само в определени обстоятелства, спазвайки набор правила.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg