Традиционното клише, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, може да се окаже вярно в съвсем буквален смисъл. Ако следваме температурните предпочитания на половете, ще открием, че жените предпочитат по-високи температури, докато мъжете искат да им е хладно и това често става повод за сблъсъци относно степента на климатика или парното в офиса.
Оказва се обаче, че същите предпочитания са валидни за различни птици, прилепи и бозайници по простата причина, че видовете имат най-добри шансове за оцеляване, когато мъжките и женските поддържат дистанция помежду си.
Когато половете живеят разделени и се събират само в размножителния период, конкуренцията и агресията между мъжките намалява, намаляват и опасностите за нападения върху женските и малките.
За женската топлолюбивост има и друго обяснение: малките се раждат, без да могат добре да регулират температурата си и затова женските предпочитат да отглеждат потомството си на топло.
"Предполагаме, че различните температурни предпочитания на половете отразяват разликите в нервната система. Както реагират различно на болка, така реагират и на температура – гласи обобщение на едно израелско изследване, което 40 години е събирало и анализирало данни за поведението на прилепи (2500 индивида от 18 вида) и птици (почти 9000 индивида от 13 вида).
Повечето мъжки прилепи летят и живеят на по-голяма надморска височина, докато женските остават в равнините, където е по-топло. Подобни резултати се забелязват и при мишки и плъхове – мъжките предпочитат на по-хладно.
Така че температурните предпочитания при хората са се запазили не за да воюваме за климатика, а тъкмо обратното – да поддържаме дистанция помежду си и да си взимаме почивка едни от други в името на общото спокойствие" – допускат учените.
Тази особеност може да се свърже и с друг феномен, забелязан при човека и някои животни – в смесено обкръжение, женските имат повече физически контакти помежду си, за разлика от мъжките, които предпочитат по-голямата дистанция.
Можем да намесим и историята, която ни показва, че в редица култури жените и мъжете са обитавали различни помещения от къщата и са общували само в определени обстоятелства, спазвайки набор правила.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg