Традиционното клише, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, може да се окаже вярно в съвсем буквален смисъл. Ако следваме температурните предпочитания на половете, ще открием, че жените предпочитат по-високи температури, докато мъжете искат да им е хладно и това често става повод за сблъсъци относно степента на климатика или парното в офиса.
Оказва се обаче, че същите предпочитания са валидни за различни птици, прилепи и бозайници по простата причина, че видовете имат най-добри шансове за оцеляване, когато мъжките и женските поддържат дистанция помежду си.
Когато половете живеят разделени и се събират само в размножителния период, конкуренцията и агресията между мъжките намалява, намаляват и опасностите за нападения върху женските и малките.
За женската топлолюбивост има и друго обяснение: малките се раждат, без да могат добре да регулират температурата си и затова женските предпочитат да отглеждат потомството си на топло.
"Предполагаме, че различните температурни предпочитания на половете отразяват разликите в нервната система. Както реагират различно на болка, така реагират и на температура – гласи обобщение на едно израелско изследване, което 40 години е събирало и анализирало данни за поведението на прилепи (2500 индивида от 18 вида) и птици (почти 9000 индивида от 13 вида).
Повечето мъжки прилепи летят и живеят на по-голяма надморска височина, докато женските остават в равнините, където е по-топло. Подобни резултати се забелязват и при мишки и плъхове – мъжките предпочитат на по-хладно.
Така че температурните предпочитания при хората са се запазили не за да воюваме за климатика, а тъкмо обратното – да поддържаме дистанция помежду си и да си взимаме почивка едни от други в името на общото спокойствие" – допускат учените.
Тази особеност може да се свърже и с друг феномен, забелязан при човека и някои животни – в смесено обкръжение, женските имат повече физически контакти помежду си, за разлика от мъжките, които предпочитат по-голямата дистанция.
Можем да намесим и историята, която ни показва, че в редица култури жените и мъжете са обитавали различни помещения от къщата и са общували само в определени обстоятелства, спазвайки набор правила.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
