Откак свят светува, хората са строели укрепления, крепости, различни фортификационни съоръжения. От Китайската стена до днешните дотове и "укрепрайони" в Украйна – не само воините, но и мирното население са търсели начин да се укрият и предпазят от нападение на враг. Останки от хиляди крепости има по нашите земи, които разкриват забележителни неща за строителните умения и фортификационното изкуство на предците ни.
Къде и защо са били построени първите крепости, каква е била нуждата да са тъкмо там? Как са се отбранявали защитниците вътре и как са усъвършенствали уменията си? Разговор с археолога и историка от Варна доцент Валери Йотов, с историка от Регионалния исторически музей – София, Даниел Иванов, автор на дисертационен труд за крепостите в Западна България, и с писателя и издателя Костадин Костадинов, автор на изданието "Крепостите в България".
Освен всичко останало крепостите и останките от тях се оказват атрактивни туристически забележителности, което е още един фактор за тяхното изучаване и поддържане. Това също е тема на разговора.
Според Даниел Иванов реставрационните усилия не трябва да стигат до кичозни надстроявания, с цел запазване на автентиката. Костадин Костадинов разказва за работата си по книгата и личните впечатления от посещенията на различни крепости у нас и в чужбина. Доцент Валери Йотов разглежда фортификациите в исторически план, но стига и до наши дни във връзка с особеностите на тактиката при инженерните военни съоръжения у воюващите страни в Украйна.
България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..
"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..
Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична..
Известният хирург и общественик д-р Николай Болтаджиев успява да изненада ценителите на изкуството със своята първа самостоятелна изложба "Диагноза:..
"За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред". Думите са на Посланик Иван Станчов,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg