Мефистофел в литературата не е лошият

Защо писателите не само у нас, но и по света прибягват до образа на Дявола, когато искат да изразят някакъв бунт, несъгласие с морала на заобикалящия ги свят? Гьоте с "Фауст", Михаил Булгаков с "Майстора и Маргарита", но и нашите Христо Смирненски, а след него и Добри Жотев с "На гости у Дявола" провокират демона, за да получат исторически и нравствени проекции на битието, които силно се отличават от официалната пропагандна картина и общоприетите представи за правилност.

На тази тема, повлияла на много умове, а съответно – повлияла и на историята, e разговорът с професор Магдалена Костова-Панайотова, декан на Филологическия факултет в Югозападния университет "Неофит Рилски", с доцент Елка Димитрова – зам.-директор на Института за литература към БАН, и с писателя, преводача и сценариста Владимир Полеганов, работещ върху представители на т. нар. "български диаболици".

Доцент Димитрова интерпретира травестийните нотки в "На гости у Дявола" на Смирненски и проекциите на произведението у Добри Жотев в началото на 60-те на миналия век. Професор Костова-Панайотова търси корените на литературата, свързана с Мефистофел, у писатели като Калдерон де ла Барка, у Гьоте и Булгаков, и изтъква универсалността на символиката им, а Владимир Полеганов разказва за нашите диаболици Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов и търси кой им е повлиял, както и има ли идеите им последователи днес.