Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мефистофел в литературата не е лошият

Снимка: Pixabay

Защо писателите не само у нас, но и по света прибягват до образа на Дявола, когато искат да изразят някакъв бунт, несъгласие с морала на заобикалящия ги свят? Гьоте с "Фауст", Михаил Булгаков с "Майстора и Маргарита", но и нашите Христо Смирненски, а след него и Добри Жотев с "На гости у Дявола" провокират демона, за да получат исторически и нравствени проекции на битието, които силно се отличават от официалната пропагандна картина и общоприетите представи за правилност.

На тази тема, повлияла на много умове, а съответно – повлияла и на историята, e разговорът с професор Магдалена Костова-Панайотова, декан на Филологическия факултет в Югозападния университет "Неофит Рилски", с доцент Елка Димитрова – зам.-директор на Института за литература към БАН, и с писателя, преводача и сценариста Владимир Полеганов, работещ върху представители на т. нар. "български диаболици".

Доцент Димитрова интерпретира травестийните нотки в "На гости у Дявола" на Смирненски и проекциите на произведението у Добри Жотев в началото на 60-те на миналия век. Професор Костова-Панайотова търси корените на литературата, свързана с Мефистофел, у писатели като Калдерон де ла Барка, у Гьоте и Булгаков, и изтъква универсалността на символиката им, а Владимир Полеганов разказва за нашите диаболици Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов и търси кой им е повлиял, както и има ли идеите им последователи днес.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Храмът Джогеса в Корея

Да влезеш в манастир за един ден – в Сеул

Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..

публикувано на 14.11.25 в 17:21
 Проф. Румен Кастелов

Спорт, диета или хранителни добавки?

Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..

публикувано на 14.11.25 в 09:25

Физическият факултет на Софийския университет кани всички на Eсенен ден на отворените врати

В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..

публикувано на 14.11.25 в 08:35
Проф. Стефана Димитрова

В годината на 90-ия си юбилей проф. Стефана Димитрова представя своя "Лингвистичен роман"

На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...

публикувано на 13.11.25 в 08:25
Мария Боянова, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев (от ляво надясно) на събитие в столичен мол за разпространяване на образователните програми и продукти на Националния етнографски музей, както и актуалните изложби.

НЕМ – пазител на българската идентичност: 3 епизод – Образователни програми

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..

публикувано на 12.11.25 в 16:10