"Трябва да си представяме Сизиф щастлив"– това е заглавието на изложбата, която се открива на 25 август в галерия "Плюс 359". Авторът Радостин Седевчев изследва идеята за сизифовския труд в контекста на глобални теми като границите на живота и смъртта, уникалните субективни представи за света и начина, по който се осъществява социалното самоопределяне на индивида през призмата на времето.
В основата на настоящия проект са намерени тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за жителите в големите градове по света. Радостин Седевчев свързва това привидно ненужно старание с излязлото през 1942 г. есе на Албер Камю "Митът за Сизиф".
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" авторът провокира публиката, като я кара да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават свободите.
Радостин Седевчев е превърнал цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. Това може да се тълкува като негатив или позитив, който насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от действията или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Целия разговор с Радостин Седевчев, можете да чуете в звуковия файл.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис". Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи – визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в Университета Глиндор в Уелс (2011).
Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия? На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването..
В днешно време мястото на поезията в обществото е въпросително и не се доближава до това което е заемала в миналото. Екипът на електронното списание "Нова асоциална поезия" се старае поезията да продължава да бъде социален акт, вместо само интимен, каквато е в същината си. Често списанието излиза от електронния си формат за да може да го..
Осмото издание на Международния фестивал за съвременни изкуства "Вода 2025" , който се провежда на площад "Тройката" в пространството "Дупката" в Бургас, трябваше да започне днес. Форумът представя автори от България, Германия, Франция, Украйна и Унгария. Мотото на фестивала тази година е "В сърцето на града" . Трансформирането на..
Мира Мирославова е разпознаваемо име в съвременната българска илюстрация. Нейни творби красят книгите "Принцесешки истории и други необикновени случки" , " Включи нощта" , "Приказка за Долната земя", "Дракончето Ринти" и др. Новата корица на The Ogress and the Orphans ("Сираците и човекоядката") от Кели Барнхил също е проект и изработка на..
Галерия 33 във Варна открива на 6 октомври от 18:00 ч. изложбата "Прозрачни светове" – художествено стъкло на Моника Найденова . Експозицията ще бъде достъпна за публиката до 7 ноември 2025 г. Младата авторка, позната като мениджър на Международното биенале на стъклото и ръководител на Ателието по художествено стъкло в Нов български..
Възможният и невъзможен мир в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. Доналд Тръмп и планът за мир "Аз..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife –..
Защо Доналд Тръмп събра генералите си, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg