Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Заличената памет и сградите, които – вместо да говорят – мълчат

Снимка: БГНЕС

Паметта, която – колкото и да не искаме понякога – ни определя като хора, част от едно общество. "Какво се случва“ с нея?

Често, да не кажем винаги, пътят към миналото ни е всъщност път напред към бъдещето. Повече от ясно е, че то, миналото, е история, която трябва да се пази, поддържа жива и разказва. Уви, не са малко примерите за обратното.

Къде умишлено, къде от само себе си паметта за някои сгради, ключови за облика на града, независимо кой и в коя част на страната се намира, и знакови за историята ни, бива заличена. Паметниците на културата се рушат, а ние гледаме. Парче по парче сградите и животът в тях си отиват, а ние започваме да забравяме защо е важно да ги помним и защо въпросът е принципен, много преди да стане личен. Не по-рядко се присещаме да ги опазим, но при почти необратим факт.

Закъсняла ли е паметта ни за ценното около нас? Безвъзвратно ли е заличена, или напротив – място за паметта има, но не и за сградите, които я пазят? Какво в политиката ни спрямо опазването на недвижимото културно наследство на страната ни трябва да се промени и трябва ли да се променя нещо изобщо?

Много въпросителни в една тема за разрушените паметници на културата и всичко, което те носят като история и дух. Точно по нея в "Какво се случва" разсъждават архитектът проф. Тодор Кръстев и историкът и доктор по археология Тодор Чобанов. Повод за разговора са поредните два тютюневи склада, разрушени в Пловдив, малко преди да бъдат обявени за паметници на културата.

Според д-р Чобанов поредната загуба на ценност можеше да бъде предотвратена, ако в Пловдив е имало ясно урегулиране от гледна точка на градоустройството на това, което се случва в тези зони.

"Истината е, че на собствениците на такива обекти им е по-изгодно да работят по тези полукриминални или изцяло криминални сюжети, да се случват едновременно пожари, да падат и изчезват сградите, защото смятат, че така ще им излезе по-евтино и ще спечелят повече. Тук стигаме до един друг проблем – че тоягата в закона е голяма, а морковът е малък", подчерта той.

От думите на Тодор Чобанов става ясно, че у нас липсват качествени общоустройствени планове и съществуват законови проблеми, които най-силно си проличават в слабо разписаните права и задължения на общините. Именно текстовете в Закона за културното наследство, които касаят ролята на местната власт, трябва да бъдат дописани.

Проф. Тодор Кръстев, който е почетен гражданин на град Пловдив точно заради работата си по опазването на културното ни наследство, също изтъкна, че е налице деградация на националната ни система за опазване. Според него тя е в тежка криза и това го доказват 40 хил. културни ценности, които са в опасност. Архитектът е на мнение, че Законът за културното наследство не се реформира, за да не застраши определени икономически интереси, а Националният институт за недвижимо културно наследство се държи в състоянието, в което се намира в момента, за да не пречи.

"Културното наследство е общо благо, памет, но също така и ресурс за съвременност и бъдещо устойчиво развитие и качество на живот“, каза проф. Кръстев и обясни, че проблемът се корени в това, че държавата не го осъзнава и не оценява какво губи в дългосрочен план.

Под национална система за опазване трябва да се разбира, на първо място, Законът за културното наследство, който трябва да съответства на серия от международни документи, а той не го прави, и на второ място – участниците, наричани във Франция "актьори", в системата – Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство, който е единственият държавен експертен орган в тази област. Към тях се включват още местни органи на опазване, собственици, жители, църквата и неправителствени организации. Между всички тези участници трябва да се осъществи единно действие – координиране на интересите им в името на обществения интерес. Това обаче не се случва.

Тодор Кръстев посочи, че страната ни има нужда от интегрирано опазване, и по-точно – опазването да не бъде капсулирана инстанция, а да се интегрира в други области. Добър пример за това е културният туризъм, който е резултат именно на такава интегрирана консервация.

Друг, не по-малко важен проблем по отношение на опазването на културното ни наследство, откриваме в образователната ни система. Според д-р Тодор Чобанов, който се занимава и с преподавателска дейност, преподаването по история у нас почти изцяло е лишено от аспекта на образователния процес, свързан с възпитаването на уважение и разбиране на значимостта на културното наследство.

"Когато говорим за опазване на културното наследство, един от проблемите, които трябва да решим в следващите години, започва от това, че в цикъла на средното образование няма преподаване във връзка с тази огромна значимост, която има миналото за нашето качество на живот, за нашето формиране като европейци и българи и за нашата идентичност", каза той в "Какво се случва".

Целия разговор с проф. Тодор Кръстев и д-р Тодор Чобанов чуйте в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Каръл Ан Дъфи в първо издание на български език

На 26 април от 18.30 часа в новото пространство за събития "Светофар" в София ще се състои премиерата на поетичната книга "Кой те обича" от Каръл Ан Дъфи. За поезията на британската поетеса, поет лауреат на Обединеното кралство (2009-2019 г.), ще говорят издателят и преводач на книгата Калоян Игнатовски , Надежда Радулова и Мария П. Василева...

публикувано на 26.04.24 в 07:50

За скандалната пиеса на Иван Теофилов – 60 години по-късно

Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история.  Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...

публикувано на 25.04.24 в 17:55

Серия от лекции за тялото в киното с водещ Николай Колев

Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното".  "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..

публикувано на 25.04.24 в 17:29

Офорти на варненски ученици по рисунки на Владимир Димитров-Майстора

Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" в..

публикувано на 25.04.24 в 17:15

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50