Независимо колко необятно и недостижимо е едно място, ако направим крачка към него и пожелаем да го изследваме, то лека-полека ще започне да разкрива своите тайни пред нас. Необятността не е нищо повече от възможност, а ние сме малките хора, достойни за големи възможности. В това вярва 17-годишната Виктория Танева, която не би заменила Френската гимназия, в която учи, за нищо на света. Дори и за космоса, в който за момента лети само в книгите, филмите и мечтите си.
Преди да се заплени от мистерията му, Виктория попада в дълбините на киното. То я провокира да си зададе първия въпрос за Вселената, който води след себе си купища такива. Така започва и магията на познанието. Тя осъзнава, че колкото повече чете и учи, толкова повече разбира колко не знае, и това я впечатлява и привлича.
За Виктория космосът е процес, който се развива не само информативно, но и исторически. Той разказва за развитието на човечеството, което не се уморява да търси и намира. Също като нея.
Именно това търсене я води и до тазгодишното издание на научния фестивал "Ало, Космос! Говори България!", който отново даде възможност на децата, чиито мечти се простират чак до космоса, да задават въпроси към НАСА за бъдещето на човечеството отвъд Земята. В рамките на ден Виктория става доброволец, който влиза в ролята на лидер на личните асистенти и намира не само познанието, от което има нужда, но и съмишленици – хора, посветени на науката, с които се учи на екипна работа. Това е ново предизвикателство за 17-годишното момиче. От работата си по фестивала тя разбира, че екипността е еквивалент на сплотеност и носи отговорност, не по-малка от тази на лидера.
Според Виктория човек няма как да стане лидер, ако не знае какво означава да бъде воден. Само когато сме готови да поемем нужната отговорност и имаме и необходимите знания, можем да бъдем подготвени да водим хора, които ни вярват и в които ние вярваме. Всеки един ден имаме шанса да се усъвършенстваме, затова, за да можем да полетим в космоса, първо трябва да повярваме в себе си тук, на Земята.
Виктория Танева достига до тези изводи благодарение и на срещата си с американската астронавтка Анна Фишър – първата майка, отишла в космоса. Фишър гостува, макар и дистанционно, във второто издание на "Ало, Космос! Говори България!", организирано от българския "Атлантически клуб", и сподели своя опит с любопитните деца, взели участие във фестивала.
Човек трябва да вярва в себе си, а мечтите му са тези, които ще го напътстват в живота, смята Виктория. За нея полетът в необятността на космоса би могъл да бъде реализирана мечта. Тя не спира да му се обажда и е сигурна, че макар професията ѝ, която тепърва ще упражнява, да не бъде изцяло свързана с космоса, има ли възможност да достигне до него – ще се възползва.
България също иска да се обади на космоса отново, мотивацията да се организира трето издание на фестивала е много голяма, твърди 17-годишната ученичка във Френската гимназия. Тя е на мнение, че страната ни има голямо участие в космоса, макар и често то да остава скрито за голяма част от нас. Интерес към космическото пространство има, просто не е достатъчно провокиран. Фестивали като "Ало, Космос!" обаче могат да променят това.
Вървим към прогрес и всеки изминал ден наблюдаваме такъв. А и ако успеем да опознаем себе си като малък космос, защо да не опознаем и по-големия?!
Целия разговор с Виктория Танева чуйте в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg