Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – част 2

7
Точката за наблюдение на птици
Снимка: Ася Чанева

В няколко издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна".

Проучването е дело на Ася Чанева.

Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР.

От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на института Ройтерс.

OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.

В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.

Южни солници в Атанасовско езеро
Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска Фондация Биоразнообразие, учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по Океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.


Южни солници в Атанасовско езеро

В две поредни издания на "Зелени минути" ви запознаваме с проекта: "Поддържане на симбиозата човек - езеро в полза на европейско значими видове и местообитания с кратко заглавие: "Лагуната на живота" Той се изпълнява в "Натура 2000" зона Атанасовско езеро.

Атанасовското езеро е едно от Бургаските езера, намира се на север от Бургас, а южната му половина е в рамките на града. Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две половини. Северната част е с лиманен характер, а южната е с белези на лагуна. Общата площ на езерото е 1690 ха, дълго е 9 км, широко 4.3 км. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина чрез диги и валове. Дълбочината на езерото е 30 см, а водите му са свръхсолени. Естествените крайбрежни местообитания са превърнати в солници през 1906 г.

Северна част на Атанасовско езероРазнообразните местообитания в езерото привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, крайбрежната лагуна е най-богатото на птици място в България. В района на Атанасовското езеро се наблюдават над 315 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в страната ни.

Всеки размножителен сезон там гнездят: кокилобегачи, саблеклюни, морски дъждосвирци, речни и белочели рибарки. Блатната лястовица също се размножава в лагуната или по бреговете ѝ. Тя е избрана за символ на резервата. Срещат се и стридояди, малки черноглави чайки и дебелоклюни рибарки.

Лагуната Атанасовско езеро е разположена по трасето на втория по сила миграционен поток на птиците в Европа, наречен Via Pontica. Тя е типично "място с тесен фронт на миграция" за прелитащите, реещи се птици. По време на есенната миграция тук могат да се наблюдават около 240 000 бели щъркела, над 30 000 розови пеликана и около 60 000 грабливи птици. В цяла Европа тук е най-голямата концентрация на мигриращите розови и къдроглави пеликани, тръстикови блатари и вечерни ветрушки. Атанасовското езеро се нарежда на второ място след Босфора по броя на прелитащите малки кресливи орли.

Само в много студени зими плитките свръхсолени води на лагуната замръзват. Затова тя е предпочитано място за нощуване на зимуващите къдроглави пеликани, големи белочели, сиви и червеногуши гъски. Атанасовското езеро е най-важното място за размножаването и зимуването на белите ангъчи.

През 1980 г. северната половина на езерото е обявено за резерват. През 1981 г. южната половина и територии покрай бреговете на езерото са обявени за буферна зона. През 1984 г. Атанасовското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция, като през 2003 г. територията ѝ е разширена.

Според изискванията на Закона за защитените територии през 1999 г. защитената територия е прекатегоризирана в "поддържан резерват". През 2007 г. буферната зона става "защитена местност Бургаски солници". От 2008 г. Атанасовското езеро вече е част от Европейската мрежа Натура 2000.

Проектът: Поддържане на симбиозата човек-езеро в полза на европейско значими видове и местообитания с кратко заглавие: "Лагуната на живота" се изпълнява в езеро зона Атанасовско езеро.

Дияна КостовскаНеговите цели са:
• да осигури пълно възстановяване на екологичните процеси, поддържащи уникалното биоразнообразие на Атанасовско езеро
• да създаде самоустойчив финансов механизъм, който да позволи дългосрочно опазване на лагуната Атанасовско езеро
• да популяризира ползите от "Натура 2000" зона Атанасовско езеро

Проектът е шестгодишен и трябва да приключи до 30 септември 2024 г.

Партньори по проекта са: Българска фондация "Биоразнообразие", Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) / BirdLife България, Черноморски солници АД, "Заедно 2011".

Проектът "Лагуната на живота" е нова възможност да се опази симбиозата човек-природа в Атанасовско езеро. Проектът е един от най-сложните и комплексни опити за възстановяване на местообитания и управление на крайбрежна влажна зона в Европа.

По проекта "Лагуната на живота" има разнообразни дейности , повече научаваме от Дияна Костовска, ръководител на проекта.

"Добивът на сол в Атанасовско езеро се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Солта се събира само веднъж годишно, но продължава между 2 и 6 месеца. Солодобивът е един добър пример как стопанската дейност може да не вреди, а напротив да подпомага и пази благоприятните условията за съществуването на голямо биоразнообразие в района. Събирането на солта в Атанасовско езеро се извършва на ръка – с лопати, това е много тежка работа и все по малко хора стават солничари, това е една от изчезващите професии. Солниците в Черно море са много малко, единствената действаща у нас солница е тази в Атанасовско езеро. А солниците са част от нашето исторически наследство." – разказва Диана Костовска, ръководител на проекта "Поддържане на симбиозата човек-езеро в полза на европейско значими видове и местообитания ("Лагуната на живота".)

Южни солници в Атанасовско езеро
В края на лятото БДЗП събира доброволци, които в продължение на седмица живеят на палатки в северния край на Атанасовско езеро. Те участват в различни природозащитни дейности – създаване и ремонт на острови и платформи, където живеят и гнездят птици, косене на растителността около водата, почистване на диги, канали и други терени в и около езерото, доброволците също вземат проби и извършват мониторинг на различни видове и местообитания.

Силвия Дюлгерова от София и 15 годишната Преслава Молдованска от Варна са дългогодишни доброволки в лагера, всяка от тях има своите причини да идва. От тях научаваме защо точно на Атанасовско езеро може да се наблюдават толкова различни видове птици не само по време на тяхната миграция, но и целогодишно:


Александър Петров от София идва като доброволец вече няколко години, тази година на лагера беше довел двамата си сина – на 8 и на 4 години:

На 1 и 2 октомври в Европа и в Централна Азия се отбелязват дните на птиците. В този период от годината милиони мигриращи птици напускат Европа и отлитат на юг.

В София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Гоце Делчев Българското дружество за защита на птиците ви кани да се включите в дните на птиците с различни образователни и занимателни активности.


Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" е създадено с финансовата подкрепа на Българска фондация "Биоразнообразие" по проект Climate Game on на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на материалите е отговорност на автора и може да не отразява мненията на БФБ или ЕК.

Снимки: Ася Чанева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Бившият премиер на Киргизстан Джоомарт Оторбаев: Ние сме в Топ 3 по бърз и евтин интернет

Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се въведе постоянен контрол на цените на въглищата за населението, за да не се допусне манипулиране на пазарите. Женен е и има пет деца. Основател и издател на седмичника "The Times of Central Asia"...

публикувано на 18.04.24 в 16:20
д-р Джина Дундова-Панчева

Пролетно турне на д-р Джина Дундова-Панчева

На планетата живеят около 400 000 растения, но някои от тях са застрашени от изчезване и е необходимо да се научим да ги пазим, защото всичко на нашата Земя е взаимно свързано и всяко живо същество – потребно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова-Панчева.  "Цветята имат различна продължителност на живот, някои живеят само..

публикувано на 18.04.24 в 15:41

О Бозе почившият патриарх Неофит

Преди отбелязването на 40-дни от кончината на патриарх Неофит Български и няколко дни след вандалското посегателство върху гроба му обръщаме внимание върху личността и делото на главата на БПЦ. Слушаме спомени от първа ръка на хора, познавали го добре. Отбелязваме високата музикална дарба   на патриарха и умението му да налага спокойствие в понякога..

публикувано на 18.04.24 в 10:25

Арх. Петър Петров: Изготвяме Атлас на недвижимите културни ценности в България

18 април е Международният ден на историческите места и паметниците на културата и се отбелязва от 1984 г. Неговата цел е да повиши осведомеността за многообразието на културното наследство, опазването и уязвимостта на световните забележителности. Всяка година честванията са под знака на различна тема. Тази година вдъхновителят на идеята ИКОМОС..

публикувано на 17.04.24 в 17:45

Има ли добър стрес и как да го разпознаем?

Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..

публикувано на 16.04.24 в 12:18