"Първите владетели на Европа" е международна пътуваща изложба, която ще бъде експонирана в три от най-престижните музеи в Северна Америка – Института за изучаване на древния свят към Нюйоркския университет, Музея "Фийлд" в Чикаго и Канадския исторически музей в Гатино, Квебек, в периода от септември 2022 г. до януари 2025 г. Сред най-ценните експонати са и 25 български артефакти от съкровищницата на Националния исторически музей, както и на регионалните исторически музеи в Русе и Варна. Първата спирка на пътуващата изложба е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, която бе открита на 21 септември и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г., преди да отпътува за Чикаго.
За ролята на България в съвременния свят и избора да комуникира по отношение на световното културно наследство, което притежава на собствена територия, и каква е ролята на пътуващите изложби с български съкровища – в "Нашият ден" коментира доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.
"Продължаваме да бъдем търсени по отношение на различни програми, проекти и идеи за популяризиране на културното наследство по света. Националният исторически музей изпълнява една програма, която съвпадна с Covid кризата, но така или иначе бяхме набрали инерция. Създадохме много добри контакти с различни музеи и в рамките на ЕС и извън него с идеята да се постараем, при тяхно желание да представяме наши културни ценности. Когото и да попитате, всеки знае, че България е богата на културно наследство, въпреки че по-тежката тема е как го опазва и как се грижи за него. Националният музея винаги е работил в тази посока да сключва договори и да реализира такива пътуващи изложби", посочва доц. д-р Петрунова.
И допълва, че "когато ни потърсиха от музея "Фийлд" в Чикаго, ние реагирахме, представихме материалите, с които можем да се включим в тяхната идея да пресъздадат една експозиция "Първите владетели на Европа", като първата част се нарича "Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях". Не всичко от концепцията на тази изложба, която беше открита на 21 септември в САЩ, ми допада като замисъл, тъй като е обърнато специално внимание на съкровищата, които създават управляващите антични общества и чиято цел е точно да демонстрират своето надмощие и власт".
Един от инициаторите на уникалния проект е д-р Петранка Неделчева, ръководител "Експозиционна и международна дейност" в НИМ, която прекарва две години в Чикаго по време на своята постдокторска специализация във Фийлд музея. В този период се заражда и идеята за представянето на богатото ни културно наследство в Чикаго, където е и най-голямата българска общност.
Интересно съвпадение е, че с тази изложба страната ни отново впечатлява американската публика в Чикаго точно 130 години след първото участие на вече свободната ни държава в международно събитие. През 1893 г. България е поканена да участва със свой щанд на Световното изложение в Чикаго, описано и в емблематичната творба на Алеко Константинов "До Чикаго и назад".
Доколко хората, които се стремят към политиката и към управлението, обръщат внимание на културно-историческото наследство и опазването му в контекста на България като фактор за добър стандарт на живот и щастливо бъдеще?
"Истината е някъде по средата. Безспорно нашите политически партии, тези, които се стремят към властта, дължат много на културата. Прави впечатление, че когато се говори за култура в медиите, предимно се говори за артисти, малко по-малко за художествени галерии и почти никак за музеи", твърди доц. д-р Петрунова.
Според нея ние сме интересни за света, защото можем да покажем уникални неща, но не бива да се подценява, че тези уникални неща са спасени, съхранени и поддържани именно от съвременните българи.
Целия разговор с доц. д-р Бони Петрунова можете да чуете в звуковия файл.
Пожарите в Сакар през това лято разтревожиха всички нас, ала тревогата на стопаните, които виждат с очите си как фермата им бива опустошена от огъня, питайки се какво оттук насетне, може да бъде видяна и усетена най-силно и непосредствено на мястото на събитието, дни след като бяха изгасени пожарищата около селата Радовец, Филипово и Студена...
В рубриката "Разговорът" гост на "Нашият ден" беше режисьорът Ивайло Пенчев, който представи най-новия си филм "Рожден ден" . Той разкри какво стои зад комедийния му подход и защо вярва, че хуморът е най-силният мост между твореца и публиката. Пенчев сподели, че винаги е искал публиката да се забавлява , когато отиде на кино. Според него киното..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван от поколение на поколение през вековете главно в устната си форма. По време на първия ромски конгрес през 1971 година ромският език е официално признат в Европа, което довежда до включването му в..
За 18-а поредна година Българският хелзинкски комитет събира предложения за годишните правозащитни награди "Човек на годината". Всеки може да изпраща предложенията си за граждани, активисти, каузи и организации, чиято работа през изминалата година е допринесла за утвърждаването на човешките права и върховенството на правото, за защитата на животните..
Темата за ролята на жените в иновациите и предприемачеството беше във фокуса на кръглата маса, организирана от Сдружение "Дамски форум". Събитието се проведе на 30 октомври и събра изявени специалисти, учени и предприемачи, за да обсъдят мястото на жените в бизнеса, науката, икономиката и социалните процеси. Една от участничките в дискусията беше д-р..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
От 6 до 16 ноември новото издание на Международния фестивал за дизайн "Мелба" ще събере в София едни от най-влиятелните имена в сферата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
