Яна Язова – птицата феникс на българската литература

"Съдбата на нейния архив е да бъде изхвърлен за вторични суровини. За щастие двете сестри Сълза и Поля Петканови, които са дъщери на писателя Константин Петканов, алармират Величка Филипова, директор на Главно управление на архивите. Тя води тримесечна битка с влезлия от няколко месеца в жилището Николай Хайтов, за да може архивистите да влязат в апартаментчето на покойната Яна Язова. Те намират тези три романа в тайник в разтегателния диван", припомня д-р Величков.

Всичко онова, което е написала и което е документирала за себе си, е стигнало до нас чрез едни изрезки от вестници. Сякаш тя много добре е знаела своята мисия и е била готова в името на тази мисия да се откаже от всичко останало. Животът на Яна Язова е програмиран в служба на българския народ.

"Яна Язова единствена достига до своя читател не по оригиналния препис на своите творби, а по техни чернови. За разлика от многото други будители, тя е издържала в пълна изолация 30 години от 1944 г. до 1974 г. Тя няма публикуван ред в пресата, няма публикуване книга. Тя се е надявала, че един ден ще бъде открита и затова е подготвила всички произведения, включително и трите си стихосбирки, работени някъде през 70-те година на ХХ век. В момента подготвям второ им издание", посочва д-р Величков.

Неслучайно изследователят на Яна Язова твърди, че "всичко това напомня една строшена чаша, която трябва да съберем и залепим отново“. И допълва, че тя е уникален случай за българската литература. Тя сама е събирала и е запазила всичко, което е писано за нея, което подпомага поне оглеждането в първия период от нейното творчество до 1944 г. 

"Ако професор Александър Балабанов, който я извайва като автор и ѝ дава този псевдоним Яна Язова, защото истинското ѝ име е Люба Тодорова Ганчева, е имал по-големи възможности, защото е работил с жив човек, то аз трябваше да възстановя живота и книгите по разни чернови, да събирам от няколко чернови текст на един мъртъв човек, когото не можеш да попиташ. Ако този човек не беше оставил едни бележчици в романите си за Левски, Бенковски и Шипка, трудно би могло да се установи датираните, кое кога е написано, кога е преписано, кога е довършено. Всичко около нейните романи наподобява една загадка, кръстословица, която би трябвало да се реши“, разказва д-р Величков.

Пророчески звучат последните строфи от стихотворението "Ще бъда!", където поетесата пише: "Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ".

Целия разговор с д-р Петър Величков чуйте в звуковия файл.