Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио организира Вечер на музиката и поезията на 4 октомври от 18,30 часа в Литературен клуб "Перото" на Националния дворец на културата. Поводът е Световният ден на музиката и Националният ден на поезията, който се отбелязва на 1 октомври, както беше през всички предишни години. Причините са ясни, това са изборите, твърдят организаторите. Водещи са Силвия Чолева и Бойко Ламбовски. Музиката е в ръцете на музикантите от Биг бенда на БНР.
Журналистката Силвия Чолева, поетеса и една от организаторките на събитието, разказва в "Нашият ден" защо е избрала за отправна точка творчеството на поетесата Екатерина Йосифова.
"Поезията е нещо, което успява – както и литературата, както и музиката – да ни детоксикира. Вади ни от бита и от тези конкретни неща, които ни заобикалят, за да знаем постоянно, че у нас има дух, че ние не сме само материални същества.
Идеята е жени поетеси да бъдат тази вечер "на сцената“. Това са съвременни български поетеси. Старах се, те да бъдат от различна възрастова група. Хора, започнали по-отдавна своя творчески път, и съвсем млади хора, които по някакъв начин са свързани с поезията на Екатерина Йосифова", посочва Силвия Чолева.
Литературата е част от живота и в нея се отразяват много неща. Има едно стихотворение на Екатерина Йосифова, което се казва "Потребност от поезия“, където четем:
"Заради живеенето, заради безвластието, заради движението със всякакви посоки, заради истинността, по-голяма от истините.“
Стихове ще четат Мила Миндова, Кристин Димитрова, Миглена Николчина, Аксиния Михайлова, Боряна Кацарска, Белослава Димитрова. Съвсем младите Габриела Манова и Преслава Виденова, Мирела Иванова, Ана Цанкова, Мариана Георгиева.
"Една друга наша поетеса си отиде, която е много важна за българската литература, това е Рада Панчовска. Тя винаги е стояла в тишина и не беше от шумните хора. Ето какво пише Иван Теофилов за нея: "Тя е един, в най-добрия смисъл, литературен отшелник и дълбоко вкоренен в творчеството си. Литературните шумотевици не я занимават, светските привички са ѝ чужди. Няма да я видите и на телевизионни екран да говори разточително, елитарно и сложно и да изтъква своята значимост. При това не страни от средите и редовно посещава литературните събития, но винаги с едно незабележимо присъствие, което ѝ дава възможност да наблюдава, вместо сама да бъде наблюдавана", казва Силвия Чолева.
Целия разговор със Силвия Чолева можете да чуете в звуковия файл.
В "Артефир" Силвия Чолева споделя още: "Предложих един дълъг списък с авторки. Трябва да се каже, че тази година поводът не е приятен, но все пак е важно да се покаже жест към паметта на Екатерина Йосифова. Само жени ще четат както свои, така и на Екатерина Йосифова стихотворения.
Този празник на поезията и музиката е повод да се чуе поезията, да се чуе определена музика. Поезията и музиката винаги са били свързани още от самото си зараждане и ми се струва, че тази комбинация е прекрасна, допълва Силвия Чолева.
"Напоследък поезията се превръща в бегли маркирания в социалните мрежи. Стойностната поезия е далеч от това. По начало социалната мрежа не може да даде задълбочена информация, така че аз лично винаги препоръчвам на хората да търсят книгите“, казва Силвия Чолева.
"Ще бъдат представени поетеси, които творят в съвремието ни, които са с утвърдени имена и пишат по различен начин. Поезията у нас често пъти залита в някаква мода. И виждаш едни стихотворения, които много си приличат, защото сега се пише по този начин. Това за малка литература, като нашата, е доста вредно", твърди Силвия Чолева.
Свои стихове ще представят Ана Цанкова, Аксиния Михайлова, Боряна Кацарска, Белослава Димитрова, Габриела Манова, Преслава Виденова, Мирела Иванова, Мариана Георгиева, Мила Миндова, Кристин Димитрова, Миглена Николчина и др.
Ето едно стихотворение на Екатерина Йосифова:
"Нови стръкчета под снега,
всеки режим заслужава бунт“.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
