"Златна роза" си взе своето във Варна, но филмите, които бяха показани в рамките на 40-ия фестивал на българския игрален филм, тепърва ще живеят в зрителите. Поне така би трябвало да бъде. Те трябва да се гледат, при това на широк екран, и за тях трябва да се говори. За тях и за българското кино въобще.
Затова и "Какво се случва" се върна към фестивала на родното ни седмо изкуство, за да надникне в сърцевината му. За да разбере какво се крие в пукнатините му и останало ли е там нещо недоизказано.
Фестивалът събра хора, които обичат киното, хора, които правят филми, и хора, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. Някъде там, между срещата на киното с неговата публика и възможността да си дадем сметка къде точно се намира нашата идея за изкуство на широк на екран, имаше хора, които живееха живот почти като на кино. Те трябваше да балансират между професионалната си преценка и желанието да задоволят очакванията на публиката. Журито на филмовия фестивал имаше важна роля в него. То се водеше от усета си за кинематография и си вадеше нужните заключения от различни мнения и култури в един свят на кино.
Какъв е отзвукът от юбилейното 40-о издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" обаче?
Според двама от членовете на журито за пълнометражно кино на тазгодишния кинофестивал – Майя Виткова-Косев, режисьор, сценарист и изпълнителен продуцент на над двайсет национални и международни продукции, и Илко Ганев, режисьор, сценарист и изследовател на изкуствата – Националният филмов център, който е организаторът на тази и всяка друга "Златна роза", е успял да постигне необходимото за един такъв празник на киното, и то в предизборни дни, когато всеки се бореше за вниманието на потенциалните избиратели. Във Варна обаче те бяха зрители.
Да, публиката можеше да бъде още по-многобройна, но пък за сметка на това и тя беше с отворени души и сърца и търсеше своите филми. А всички селектирани в конкурсната програма филмови заглавия бяха добри, дори и зрителят понякога да не беше съгласен напълно с тях. Освен това бяха и различни – от гледна точка както на тематика, така и на жанр и стил.
Разнообразието от гласове в т.нар. "ново българско кино" е повече е нужно за развитието му. Както и разговорите за него. "Златна роза" 2022 предложи и това – дискусии за състоянието, развитието и бъдещето на българските филми и тяхната публика. Сред дискусиите, които заслужиха внимание и които Майя Виткова и Илко Ганев отличиха, беше тази за жените в българското кино. Винаги важна тема, върху която си заслужава да се разсъждава.
Не по-малко важен акцент във фестивала на българския игрален филм бяха и децата – и като публика, и като участници във филмовия процес. Играта на малките големи актьори беше безкомпромисна и това може да го потвърди всеки, който е гледал филмите в програмата на 40-ата "Златна роза".
Къде обаче беше мястото на Министерството на културата в този кинопразник и ангажира ли се то с него всъщност?
Този и други въпроси намериха отговор в разговора с Майя Виткова-Косев и Илко Ганев, който можете да чуете в звуковия файл. В него те говорят честно за българското кино.
Среща ги работата. Телевизия, документалистика, кино... Тя е културолог, изследовател към БАН, както и сценарист на най-новия български игрален филм "Преди да забравя", който тръгва по кината в началото на януари. Той е режисьор и продуцент познат на публиката от множество телевизионни сериали и филми като "Писма от Антарктида", "Дъвка за балончета"..
Новината, че галерия "Структура" приключва своята дейност, развълнува артистичната общност не само в София. Седемте години активна работа, с качествени и концептуално издържани изложби, с международни проекти и програми задаваха високо ниво и перспектива за съвременното българско изкуство. Може да се каже, че през тези години галерия "Структура"..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от неговото рождение. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на..
До всяко добро същество да застане поне още едно, с душа и сърце – това си пожелаваме заедно с именика Стефан Димитров в днешния празничен "Артефир". Композиторът вярва, че без любов в живота – към жена или изкуство – не може. Димитров споделя с горчивина, че се сблъсква с все по-бездушни хора, подобни на изкуствен интелект. "Разликата..
Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, музикант, певец и режисьор се включва в "Артефир" часове преди концерта, с който отбелязва имения си ден. На сцената, разбира се, ще бъдат "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко). Мястото на концерта този път е клубът City Stage в подлеза на НДК – от..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички..
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
