"Елизабет и тронът на Медния град" – съвременност и история в книга за деца

Преплитане на история, фантастика и популярни трендове прави авторът Петър Голийски в новата си книга – "Елизабет и тронът на медния град". Книгата е продължение на историята за Бети от първата част на романа – "Елизабет и тайната на живота вода", където се преплитат българският фолклор, легенди и митове с фентъзи елементи.

Едно съвсем обикновено момиченце, което обича да ходи на кино, да ѝ купуват несесери в крещящи цветове и ненужни скрънчита и мечтае да има YuoTube канал. Само дето преди три месеца Бети се бе върнала от пътешествие във Вълшебната страна, където бе успяла да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея. Лошото е, че никой не ѝ вярва. Е, не точно никой. Като разказва за приключенията си на вуйчо си, той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин. Той разказва историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала беда. Не щеш ли, Елизабет отново се озовава във Вълшебната страна с нова мисия – да помогне на арварите, като задейства защитата на Медния храм. Очакват я приключения, змейове и един добър приятел, разказва авторът на книгата Петър Голийски:

"Елизабет от книгата има реален първообраз, дете на моя близка приятелка. Взех решение да пиша книги, в които тя е главният първообраз. А нейният вуйчо, който отива в Библиотеката с нея в самия сюжет, съм аз самия. В този ръкопис на Константин се разказва една неизвестна за историците версия за вярванията на богомилите, които се оказва, че са последователи и поклонници на главния отрицателен герой – Ирбис. Идеята за медния град идва от два източника. В първата книга имам много заемки от българския фолклор и от кавказкия. Акцентирах в употреба на мотиви и тяхната адаптация. Сега използвам и текстове от средновековни писмени източници. Идеята за Медния град идва от един византийски разказ от 9-ти век."

Героинята Елизабет авторът описва като едно ангелче дяволче, герой, който носи духа на децата днес, успява да се прикове към историята и да бъде в крак с времето. Друг централен обра в книгата е вуйчото на Елизабет, който се явява като нейн просветител. Ръкописът на Константин и посещението на Националната библиотека отключват действието към втората част. Интересни са приключенията на Бети и Боян в астрономическата кула и в дома на инженера. Боян е спътник и водач на Бети. Елизабет е градско дете. А Боян е раснал на открито, цял живот е бил в движение и е изключително полезен в пътешествията.