7
Краят на 19-и и началото на 20-и век е време пълно с войни, социални катаклизми, насилие и няколко бежански вълни. Освен българите от Беломорска Тракия, своите домове са принудени да напуснат и арменските бежанци, спасявайки се от кланета и репресиите в Османската империя. Една от арменските бежанските вълни е непосредствено след Гръко-турската война от 1919-1922 година. Тогава българската държава отваря своите граници и хиляди арменци намират подслон в пределите ѝ.
Миналата седмица в Регионалния исторически музей - София беше открита изложбата "Памет" – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава". Тази годишнина още веднъж ни дава повод да разкажем за тежката съдба на нашите братя-арменци. И още веднъж, както винаги, когато говорим за геноцид над който и да е народ, да кажем "Никога вече"!
Какво си спомнят днешните арменци от разказите на своите предци за случилото се преди 100 години, когато българската държава отваря границите си за арменските бежанци от Анадола; как спомените им бяха събрани в изложбата; кои са дарителите и какви са историите на част от експонатите – за всичко това разказваме с помощта на Вартануш Топакбашян, гл. редактор на "Вестник Ереван" и един от най-дейните организатори на изложбата.
Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в партньорство с арменска църква "Сурп Кеворк" в Пловдив. Неин куратор е Кателина Псалтирова-Павлова, главен уредник в отдел "Етнография" на музея. Тя подробно разказва за изложените над 70 експоната, като започва с един от най-забележителните, поставен веднага до историческата справка за събитието.
На откриването на изложбата присъстваха и голяма част от дарителите, предоставили семейните си реликви на изложбата. Сред тях беше и Мери Балян, която с вещите, беше донесла и своите спомени.
Миналото на своите предци не забравя и известният и любим на всички композитор Хайгашод Агасян. Преди да ни разкаже за това, което го вълнува, когато гледа експонатите, Хайко, както го наричат приятелите му, изпълни една от песните по негова музика. Тя се казва "Молитва", а на слушателите е позната в изпълнение на Ваня Костова.
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
България отдавна влиза в полезрението на Русия – имперска, съветска, путинска. За това свидетелства и одиозното външнополитическо мероприятие, наречено "Соболева акция". Тя се осъществява в края на 1940 г., когато все още националсоциалистическа Германия и болшевишка Русия са съюзници вследствие подписания пакт "Молотов-Рибентроп". В него двете..
Трудно е да си представим, но преди 50 години на най-посещаваният тайландски курорт – остров Пукет не е имало нито хотели, нито туристи. Местните добивали калай, отглеждали каучукови дървета, ловели риба и приемали километричните плажове, топлото море и красивите гледки за даденост. Всичко се променя през 1974 г., когато снимачният екип на "Мъжът..
Колко труден е преразказът по темата от първо лице на две дами, лекари и творци, в ден като 24 май? В студиото гостуваха нефрологът проф. Боряна Делийска и психиатърът д-р Фани Цуракова. Поставихме акценти върху много проблеми и въпроси – някои чисто медицински, други – философски. Говорихме за болестите и болките по тялото и душата, за надеждата..
Сдружение "SOS Детски селища България" организира своя пръв Панаир на професиите в с. Дрен. Той е част от проекта "Пътешествие в света на науката и технологиите – от магията на глината до тайните на Космоса". С убеждението, че изграждането на успешни млади хора започва още в ранното детско развитие, продължава в училище, а и след това, над 40 фирми и..
Протест на настоящи и бъдещи медици се проведе в 6 града в страната. Исканията са за работна заплата, отговаряща на висококвалифицирания труд, който..
През изминалата седмица парламентът прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване . Основните акценти в тях включват разпределение на..
"Соаре с Багряна" е спектакъл, който обръща прожектора към 20-те години на миналия век и към вечната и святата Елисавета Багряна. Идеята е на Искра..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
