7
Краят на 19-и и началото на 20-и век е време пълно с войни, социални катаклизми, насилие и няколко бежански вълни. Освен българите от Беломорска Тракия, своите домове са принудени да напуснат и арменските бежанци, спасявайки се от кланета и репресиите в Османската империя. Една от арменските бежанските вълни е непосредствено след Гръко-турската война от 1919-1922 година. Тогава българската държава отваря своите граници и хиляди арменци намират подслон в пределите ѝ.
Миналата седмица в Регионалния исторически музей - София беше открита изложбата "Памет" – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава". Тази годишнина още веднъж ни дава повод да разкажем за тежката съдба на нашите братя-арменци. И още веднъж, както винаги, когато говорим за геноцид над който и да е народ, да кажем "Никога вече"!
Какво си спомнят днешните арменци от разказите на своите предци за случилото се преди 100 години, когато българската държава отваря границите си за арменските бежанци от Анадола; как спомените им бяха събрани в изложбата; кои са дарителите и какви са историите на част от експонатите – за всичко това разказваме с помощта на Вартануш Топакбашян, гл. редактор на "Вестник Ереван" и един от най-дейните организатори на изложбата.
Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в партньорство с арменска църква "Сурп Кеворк" в Пловдив. Неин куратор е Кателина Псалтирова-Павлова, главен уредник в отдел "Етнография" на музея. Тя подробно разказва за изложените над 70 експоната, като започва с един от най-забележителните, поставен веднага до историческата справка за събитието.
На откриването на изложбата присъстваха и голяма част от дарителите, предоставили семейните си реликви на изложбата. Сред тях беше и Мери Балян, която с вещите, беше донесла и своите спомени.
Миналото на своите предци не забравя и известният и любим на всички композитор Хайгашод Агасян. Преди да ни разкаже за това, което го вълнува, когато гледа експонатите, Хайко, както го наричат приятелите му, изпълни една от песните по негова музика. Тя се казва "Молитва", а на слушателите е позната в изпълнение на Ваня Костова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
