Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите.
"Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител астроном и дългогодишен кръжочник в обсерваторията в Димитровград. Тогава реших, че можем да свържем етнологията и астрономията. Конкретният повод бе желанието ми да покажем единствения по рода си апарат "Апарат - планетариум", който се поддържа в обсерваторията в Димитровград. Той е уникален и с това, че е конструиран тук в България от димитровградския архитект Милко Миланов в периода 1959-1962 година.
И на 24-ти май 1962 г. е открит първият планетариум в България – този в Димитровград. Изложбата събира под един покрив културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката, представяйки, от една страна, светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга – научните открития, разкриващи и обясняващи законите на Вселената, както и устрема на България към космическото пространство.
В експозицията се срещат два коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти и науката. Митичното и научното открай време вървят ръка за ръка. Представените експонати в изложбата са подбирани така, че да бъдат интересни и любопитни за публиката. Като традиции и вярвания те са си само български.
Освен традиционни български обредни хлябове и други експонати от фонда, и апарати като телурий, уред, който демонстрира движението на Слънцето, Земята и Луната и обяснява как се случват слънчевите и лунни затъмнения. Този уред се стопанисва от Националния музей на образованието и е от 19-и век. До него посетителите ще могат да видят подобен уред, но от 20-и век. Тези уреди са се използвали при обучението на ученици и студенти, тъй като в умален мащаб показват процесите в Космоса.
Институтът по астрономия ни предостави два макета, които посетителите могат да видят в тази изложба. Единият е на първия изцяло роботизиран телескоп, който е в обсерваторията в Рожен и вторият макет е на новостроящия се първи професионален за България радиотелескоп, който също ще се разположи в Роженската обсерватория" – разказва в предаването "Следобед за любопитните" Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, "Имперекс“ ЕООД и "Сфера Лайт“ ООД. Тя се осъществява в партньорство с Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедра "Астрономия“ към СУ "Св. Климент Охридски“, Националния политехнически музей, Националния музей на образованието, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум "Джордано Бруно" – Димитровград и Астрономическата обсерватория при ОП "Младежки център“ – Хасково.
Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Илия Вълев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален етнографски музей - БАН и БНР
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат ( Gaius Cilnius Maecenas ) – е доверен приятел и политически съветник на римския..
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg