Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите.
"Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител астроном и дългогодишен кръжочник в обсерваторията в Димитровград. Тогава реших, че можем да свържем етнологията и астрономията. Конкретният повод бе желанието ми да покажем единствения по рода си апарат "Апарат - планетариум", който се поддържа в обсерваторията в Димитровград. Той е уникален и с това, че е конструиран тук в България от димитровградския архитект Милко Миланов в периода 1959-1962 година.
И на 24-ти май 1962 г. е открит първият планетариум в България – този в Димитровград. Изложбата събира под един покрив културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката, представяйки, от една страна, светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга – научните открития, разкриващи и обясняващи законите на Вселената, както и устрема на България към космическото пространство.
В експозицията се срещат два коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти и науката. Митичното и научното открай време вървят ръка за ръка. Представените експонати в изложбата са подбирани така, че да бъдат интересни и любопитни за публиката. Като традиции и вярвания те са си само български.
Освен традиционни български обредни хлябове и други експонати от фонда, и апарати като телурий, уред, който демонстрира движението на Слънцето, Земята и Луната и обяснява как се случват слънчевите и лунни затъмнения. Този уред се стопанисва от Националния музей на образованието и е от 19-и век. До него посетителите ще могат да видят подобен уред, но от 20-и век. Тези уреди са се използвали при обучението на ученици и студенти, тъй като в умален мащаб показват процесите в Космоса.
Институтът по астрономия ни предостави два макета, които посетителите могат да видят в тази изложба. Единият е на първия изцяло роботизиран телескоп, който е в обсерваторията в Рожен и вторият макет е на новостроящия се първи професионален за България радиотелескоп, който също ще се разположи в Роженската обсерватория" – разказва в предаването "Следобед за любопитните" Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, "Имперекс“ ЕООД и "Сфера Лайт“ ООД. Тя се осъществява в партньорство с Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедра "Астрономия“ към СУ "Св. Климент Охридски“, Националния политехнически музей, Националния музей на образованието, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум "Джордано Бруно" – Димитровград и Астрономическата обсерватория при ОП "Младежки център“ – Хасково.
Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Илия Вълев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален етнографски музей - БАН и БНР
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg