За да разберем кои са тези не/победими пандемии е достатъчно да се върнем малко назад, по време на локдауните, когато като че ли човечеството се обедини около идеята, че едно общество е толкова по-здраво, колкото по-здрави са отделните му членове – всеки един от нас.
Освен за щамове и проценти заболеваемост, говорихме и за начина на живот, за опитите да загърбим определени вредни навици и да усвоим нови – такива, които да ни помогнат да живеем по-добре. Две години по-късно всички тези неща отново приличат на новогодишните обещания, при които се заричаме от първи януари да спрем цигарите или да спортуваме повече, а в средата януари, се оказва, че чисто новият ни спортен екип не е бил облечен нито веднъж.
С Covid 19 се посправихме, но проблеми – като затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол, пушенето и вездесъщата дигитална зависимост – са все така разпространени, да не кажем пандемични.
За да помогне решаването на тези проблеми "Паневропа – България" с председател Гергана Паси обедини научната мисъл и обществената отговорност на екип от авторитетни учени и експерти в своите области около една обща цел – реалната възможност да подобрим здравната осведоменост и качеството на живот на хората. Експертите изготвиха доклад, наречен: "(не?) Победими пандемии". Кои пандемии? И защо (не?) победими? – в които се представят решения за справяне с вредите от рисковото поведение.
Изводите от доклада ще бъдат представени в петък, 14 октомври, от 10.30 мин. в Пресклуба на БТА.
Авторите на доклада са:
• доц. Милена Георгиева – част от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология – БАН;
• проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на МУ, София;
• Детелина Стаменова – психотерапевт, психолог и социолог, член на Дружеството на психолозите в България;
• Аркади Шарков – макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП).
Повече за целите на доклада чуйте от разговора с Детелина Стаменова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg