Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво казват имената и етикетите на кисели млека

Снимка: БГНЕС

Наименованията, придружени от текстове и изображения, на един от емблематичните за българската трапеза хранителни продукти – киселото мляко – се опитват да докоснат чувствителни струни в сърцата ни. Кои са те, изследва доц. Красимира Петрова, преподавателка в Софийския университет. 

Стотици марки и видове, произведени предимно от малки и средни фирми, се борят според възможностите си за вниманието на потребителя. Юначета с народни носии, моми с менци, дървени лъжици, ведра и стомни, стилизирани шевици, софри и трикраки столчета навяват носталгия по селския бит, натуралния вкус и неподправените нрави на предците ни. Някои ни връщат векове назад към времето на боляри и ханове. Засуканите мустаци на дядо и златните бабини ръце ни обгръщат с мека топлина и блян по детското безгрижие, нищо че от кофичката се усмихва някаква европейска баба. Щастливо примижалите крави присъстват напълно заслужено. 

Имената често са на селището, района или географския обект, от който идва продуктът. Личното име на производителя като наименование на марката трябва да е гаранция за качеството. Появяват се умилителни народни имена, но и имената на герои от литературата. Текстовете имат информативна част, която обаче също манипулира чрез специално подбрани думи. Остава чисто рекламната част, която може да е съвсем лаконична, но и доста обширно да описва грижата за природата, животните и човешкото здраве при създаването на ценния млечен продукт. Сполучливи игри на думи и точно намерен дизайн издават финансовите възможности за професионален подход на някои производители.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51