От избиването на елитите до (само)отстраняването им от обществения разговор – 85 години след един от черните дни на Украйна.
Темата коментира в “Нашият ден“ с историка Манол Глишев:
“В младия СССР няма етноси и нации, всички са просто народ. Национализмите са не само преодолени, а и трябва да бъдат преодолени. СССР трябва да се превърне в утопия, в която нацията и произходът нямат никакво значение. Важното е какъв човек си, най-хубаво е да си пролетарий. Много лесно се оказа, че СССР наследява старата имперска идея от ядрото на територията.
Именно от европейската част на Русия. Столицата вече обратно е в Москва, където исторически е от XVI век и става така, че един първоначално чисто административно използван, дори неосъзнат от Съветските власти, руски национализъм започва да се налага над всички етноси в доскорошната руска империя, а отскоро вече СССР.
Трудно е да се говори за украински националисти в този период, не че не съществува украинско национално чувство. Напротив, то е стара реалност още от XVII век. В рамките на младия СССР, през 1937 г., са минали по-малко от 20 години, откакто формално СССР е започнала съществуването си“, посочва още той.
Украинският етнос е отделен самостоятелен етнос, който съществува със своя език и със своя собствена политическа претенция. Първо, в рамките на руската империя, където е наричан малоруски и където понякога е подиграван като провинциален, леко изолиран от големите събития в двете столици – Петербург и Москва – той продължава да съществува и след Съветската революция през 1917 година.
През 1937 г., в момент, когато Сталин управлява, който е безкрайно известен с масовите си жестокости, се затвърждава един процес, че СССР се управлява чрез държавен терор. Не само украинските естествени лидери, но и изобщо лидерите на всички етноси в СССР са естествена цел на този терор, за да не се разпадне новата държава, която се оказа продължение на старата империя с нова идеология. Жестокостите срещу украинския национален елит, етнически елит или само интелектуален елит, е неизбежна част от развоя на СССР. Това съвпада с чистка в самата партия. Терорът се превръща в легитимен начин да се управлява. След 1944 г. при сталинизацията на България това се наблюдава и у нас, принесено 100% като челен съветски опит“, казва още Глишев в ефира на “Нашият ден“.
“У нас паралелно започна да тече обезземляване, често насилствено, на селяните. Резултатът е, че елитът, който имаме днес, хората, които днес държат властта и парите, е изключително просташки. Нашият елит сега няма никаква връзка с Българското Възраждане. Старите възрожденски семейства 90 на 100 са унищожени. Няма смисъл да говорим за аристокрация, у нас аристокрация няма от XV век насам, у нас няма вече и буржоазия, у нас има новобогаташи, има простаци, има хора, които не знаят как се живее в града второ или трето поколение. Има хора, които са дърво без корен. Това го дължим на великолепното наследство на 1944 г.“, казва още Глишев и допълва:
“Това е процес, който е бил проведен с не толкова голям успех, макар и с повече жестокости, също и в Украйна през 1937 година“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg