Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Манол Глишев: В младия СССР няма етноси и нации, всички са просто народ

Манол Глишев
Снимка: БНР

От избиването на елитите до (само)отстраняването им от обществения разговор – 85 години след един от черните дни на Украйна.

Темата коментира в “Нашият ден“ с историка Манол Глишев:

В младия СССР няма етноси и нации, всички са просто народ. Национализмите са не само преодолени, а и трябва да бъдат преодолени. СССР трябва да се превърне в утопия, в която нацията и произходът нямат никакво значение. Важното е какъв човек си, най-хубаво е да си пролетарий. Много лесно се оказа, че СССР наследява старата имперска идея от ядрото на територията.

Именно от европейската част на Русия. Столицата вече обратно е в Москва, където исторически е от XVI век и става така, че един първоначално чисто административно използван, дори неосъзнат от Съветските власти, руски национализъм започва да се налага над всички етноси в доскорошната руска империя, а отскоро вече СССР.

Трудно е да се говори за украински националисти в този период, не че не съществува украинско национално чувство. Напротив, то е стара реалност още от XVII век. В рамките на младия СССР, през 1937 г., са минали по-малко от 20 години, откакто формално СССР е започнала съществуването си“, посочва още той.

Украинският етнос е отделен самостоятелен етнос, който съществува със своя език и със своя собствена политическа претенция. Първо, в рамките на руската империя, където е наричан малоруски и където понякога е подиграван като провинциален, леко изолиран от големите събития в двете столици – Петербург и Москва – той продължава да съществува и след Съветската революция през 1917 година.

През 1937 г., в момент, когато Сталин управлява, който е безкрайно известен с масовите си жестокости, се затвърждава един процес, че СССР се управлява чрез държавен терор. Не само украинските естествени лидери, но и изобщо лидерите на всички етноси в СССР са естествена цел на този терор, за да не се разпадне новата държава, която се оказа продължение на старата империя с нова идеология. Жестокостите срещу украинския национален елит, етнически елит или само интелектуален елит, е неизбежна част от развоя на СССР. Това съвпада с чистка в самата партия. Терорът се превръща в легитимен начин да се управлява. След 1944 г. при сталинизацията на България това се наблюдава и у нас, принесено 100% като челен съветски опит“, казва още Глишев в ефира на “Нашият ден“.

“У нас паралелно започна да тече обезземляване, често насилствено, на селяните. Резултатът е, че елитът, който имаме днес, хората, които днес държат властта и парите, е изключително просташки. Нашият елит сега няма никаква връзка с Българското Възраждане. Старите възрожденски семейства 90 на 100 са унищожени. Няма смисъл да говорим за аристокрация, у нас аристокрация няма от XV век насам, у нас няма вече и буржоазия, у нас има новобогаташи, има простаци, има хора, които не знаят как се живее в града второ или трето поколение. Има хора, които са дърво без корен. Това го дължим на великолепното наследство на 1944 г.“, казва още Глишев и допълва:

“Това е процес, който е бил проведен с не толкова голям успех, макар и с повече жестокости, също и в Украйна през 1937 година“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Проф. Нешо Чипев: Най-много пластмаса се изхвърля във водните екосистеми

На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е  участник в..

публикувано на 03.06.25 в 12:36

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27