Любомир Далчев. Неспокойният дух

В Софийската градска художествена галерия тези дни бе представено едно изключително стойностно издание, посветено на 120-годишнината на големия скулптор Любомир Далчев.

Албумът проследява целия творчески път на художника, започнал от София, от страната ни и завършил в САЩ, където умира на достолепната възраст близо 100 години. Изданието, което съдържа близо 300 страници, се нарича "Любомир Далчев. Неспокойният дух", е изключително богато на текстове за артиста, проследяващи неговото  разнообразно, изкуство, както и изключително много репродукции, фотоси и за негови паметници и скулптури из цялата страна, както и снимки от Художествената академия, от общуването на артиста с негови колеги и знаменателни личности от минали години.

Сред екипа, създал това уникално издание, са Аделина Филева, Красимир Илиев, Галина Декова, Веселин Праматаров – дизайнер, и още близо 10-ина специалисти, положили усилия за тази памет на нашия именит художник Любомир Далчев. Разделите са няколко – текстове от Аделина Филева – "Неспокойният дух", анализ на творчеството му от Красимир Илиев, Галина Декова, живот в дати, каталог на творбите и избрана библиография. Особено ценни са текстовете от самия Любомир Далчев, защото той е бил и пишещ човек, както и мнения и оценки за неговото изкуство от  световни авторитети като Дьорд Кофан и др. В раздела Каталог на творчески са репродуцирани близо 400 негови произведения.

Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия, представи в "Артефир" това знаменателно издание "Любомир Далчев. Неспокойният дух", което е на разположение в самата галерия.

Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство, роден на 27 декември 1902 г. в Солун, преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ на 11 юли 2002 г. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като "Самуиловите воини", "Блудният син",  "Йов", "Маутхаузен" демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност, дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като "Векът на Далчев".

Снимки: ФС на СГХГ