Предаването взема за повод новата книга на Катя Кузмова-Зографова, наш литературен изследовател и литературен историк, посветена на Фани Попова-Мутафова.
Томчето "Фани Попова-Мутафова – житие и страдание", става отправна точка за разсъждения върху съдбата на много български известни писатели, станали жертва на политически репресии и дори намерили смъртта си поради политическите си убеждения и действия. В предаването се говори освен за напрегнатите взаимоотношения между Фани Попова-Мутафова и Държавна сигурност след 9септември 1944, така и за писатели като Гео Милев, Никола Вапцаров, Димитър Талев, Димитър Димов, за съпруга на Фани – Чавдар Мутафов, за Йордан Вълчев, Ивайло Петров и др.
Участникът в предаването – проф. Пламен Дойнов, ректор на НБУ, отбелязва относителната несъпоставимост дори на прости неща като отрицателна рецензия за нечие творчество сега и през 50-те на миналия век. Другият гост – Тони Николов, гл. редактор на сп. "Култура" говори за най-скандалната книга на Фани Попова – "Новата българка", съдържаща и апологетика към национал-социалистическите лидери, но подчертава значението на историческите ѝ романи.
Катя Кузмова-Зографова разказва за работата си по книгата и защитава идеята си, че българите са узрели вече за историческо знание от по-сложен тип, в което нещата не се поляризират политически, и не се разполагат по опростенческата гранична линия "съмишленик-враг".
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Разкази с 35 000 фута под крилата събира летецът и пилот Йордан Колев в новата си книга, озаглавена "Двойното дъно на пилотския куфар". Колев е..
Общество "Борис Христов" ще представи в две различни локации Аулата на Софийски университет и Руски културно-информационен център в периода 13 май - 18 май..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
