Ако го попитате, ще ви каже, че работата на режисьора е сходна с тази на диригента – той не свири, но налага начина, по който се интерпретира дадено произведение. Неслучайно основата му задача като режисьор на достойния дебют, какъвто всъщност се явява "Изкуството да падаш", е да интерпретира сценария по възможно най-честния според собствената му измерителната система начин. Орлин Милчев и екипът му не поднасят подсладители, а сервират ястието добре сготвено и характерно за всеки вкус. Причината е много проста – всичко в него е истинско, дори играта. Едва ли някой може да очаква друго, когато събереш в един филм актьори като Александра Сърчеджиева, Ивайло Христов, Валери Йорданов и Иван Бърнев, а и наложени вече млади таланти като Елена Замяркова, Димитър Николов и Мартина Троанска. Зад камерата е Емил Христов и това е казва повече от много думи.
Киното е резюме на живота. За известен период от време то ни разказа есенцията на това кои сме, къде сме и защо сме такива. Защо светът е това, което познаваме, или точно обратното – защо е всичко онова, което не искаме понякога. И ако сме достатъчно схватливи, можем и да прозрем тези въпроси. Точно по този начин филмът на Орлин Милчев ни припомня същността на киното и респективно на живота. Този, който всъщност сами избираме да живеем. Този, в който да падаш означава повече, отколкото да се изправяш. И то само защото те учи, че ако има нещо на този свят, от което не бива да се отказваш, това си самият ти.
Ние, хората, сме саморазрушителни и противоречиви, но всеки, който е осъзнал, че най-важните битки в личния си свят водим първо със самите себе си, е една крачка напред в този и всеки друг живот. И така, докато израстваме с филма – повече такива, каквито искаме да бъдем, и по-малко такива, каквито другите ни казват, че трябва да сме – той ни разкрива пътя на диалога – вътрешния и този с околните. Защото сме родени сами, но сме създадени да живеем в компания. Първата, с която се срещаме, е поколенческа и е моделът, който предопределя същото това Аз, което се стремим да бъдем.
"Изкуството да падаш" е правенето на българско кино буквално", каза режисьорът, познат и като рапъра Атила, който знае стойността на думите. Според него филмът му е социален коментар на обстановката, в която се намираме, а и на времето, в което еднолично се поставяме. Коментар, който обаче не сочи с пръст и не се налага, а само ти шепти от екрана. Ако се сетиш, ще усетиш. Ясно е, че "Изкуството да падаш" се занимава с диалога между поколенията и в това се крие най-голямата му сила, но Орлин е на мнение и че колкото повече този диалог съществува, толкова повече българското кино ще върви напред.
Разговорът с режисьора съдържа много явни въпроси за живота и нашето мнение за него, зад което често обичаме да се крием, и много скрита философия за любовта, времето и киното, което всъщност искаме да гледаме. За искреността, от която се нуждаем както на екрана, така и в общуването си. За легенди като Бела Тар, които знаят как да ни припомнят това, и за щастливия край, който никой не ни е обещал, независимо колко ни се иска да е така. За живеенето, което започва точно тогава, когато си мислиш, че си постигнал баланс. За виждането на другия, когато си погледнал първо в себе си.
Чуйте всичко това в звуковия файл, заслужава си!
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" , неминуемо се сещаме и за първия (2023) – "Нови тъкачи за Габрово" , а и за втория (2024) – "Инфундибулум" (хроно-синкластичен, по "Сирените от Титан" на Вонегът). Те, нещата, са преплетени,..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София". Урбанистът продължава мисията си да възстановява паметта на София. Авторът възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век и подарява на читателите два..
От 1 до 6 октомври Варна бе домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин". Най-старият български фестивал за куклено изкуство се провежда на всеки три години на сцената на Варненския куклен театър. Представят се спектакли на режисьори от различни поколения, както и театър за най-малките и за семейна публика. "Маншон,..
Това не е просто фестивал, това е фестивал, който ти позволява да се провалиш. Позволява ти пълната свобода на творческото изразяване и излизане от зоната на комфорта. Арт директорът Александър Хаджиев в началото се заема с 180° Лаборатория за иновативно изкуство от позицията на артист, които търси същото за себе си. В днешна дата Лабораторията..
Сборникът "Дигитални неравенства" е резултат от голямо изследване на Института по философия и социология към БАН. Умното използване на интернет, дигиталната грамотност, изкуственият интелект вече се изследват като нова форма на капитал. Професор Румяна Стоилова, съставител на сборника и гл.ас. Камелия Петкова представят в "Какво се случва" данните...
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg