Ако го попитате, ще ви каже, че работата на режисьора е сходна с тази на диригента – той не свири, но налага начина, по който се интерпретира дадено произведение. Неслучайно основата му задача като режисьор на достойния дебют, какъвто всъщност се явява "Изкуството да падаш", е да интерпретира сценария по възможно най-честния според собствената му измерителната система начин. Орлин Милчев и екипът му не поднасят подсладители, а сервират ястието добре сготвено и характерно за всеки вкус. Причината е много проста – всичко в него е истинско, дори играта. Едва ли някой може да очаква друго, когато събереш в един филм актьори като Александра Сърчеджиева, Ивайло Христов, Валери Йорданов и Иван Бърнев, а и наложени вече млади таланти като Елена Замяркова, Димитър Николов и Мартина Троанска. Зад камерата е Емил Христов и това е казва повече от много думи.

Киното е резюме на живота. За известен период от време то ни разказа есенцията на това кои сме, къде сме и защо сме такива. Защо светът е това, което познаваме, или точно обратното – защо е всичко онова, което не искаме понякога. И ако сме достатъчно схватливи, можем и да прозрем тези въпроси. Точно по този начин филмът на Орлин Милчев ни припомня същността на киното и респективно на живота. Този, който всъщност сами избираме да живеем. Този, в който да падаш означава повече, отколкото да се изправяш. И то само защото те учи, че ако има нещо на този свят, от което не бива да се отказваш, това си самият ти.
Ние, хората, сме саморазрушителни и противоречиви, но всеки, който е осъзнал, че най-важните битки в личния си свят водим първо със самите себе си, е една крачка напред в този и всеки друг живот. И така, докато израстваме с филма – повече такива, каквито искаме да бъдем, и по-малко такива, каквито другите ни казват, че трябва да сме – той ни разкрива пътя на диалога – вътрешния и този с околните. Защото сме родени сами, но сме създадени да живеем в компания. Първата, с която се срещаме, е поколенческа и е моделът, който предопределя същото това Аз, което се стремим да бъдем.
"Изкуството да падаш" е правенето на българско кино буквално", каза режисьорът, познат и като рапъра Атила, който знае стойността на думите. Според него филмът му е социален коментар на обстановката, в която се намираме, а и на времето, в което еднолично се поставяме. Коментар, който обаче не сочи с пръст и не се налага, а само ти шепти от екрана. Ако се сетиш, ще усетиш. Ясно е, че "Изкуството да падаш" се занимава с диалога между поколенията и в това се крие най-голямата му сила, но Орлин е на мнение и че колкото повече този диалог съществува, толкова повече българското кино ще върви напред.
Разговорът с режисьора съдържа много явни въпроси за живота и нашето мнение за него, зад което често обичаме да се крием, и много скрита философия за любовта, времето и киното, което всъщност искаме да гледаме. За искреността, от която се нуждаем както на екрана, така и в общуването си. За легенди като Бела Тар, които знаят как да ни припомнят това, и за щастливия край, който никой не ни е обещал, независимо колко ни се иска да е така. За живеенето, което започва точно тогава, когато си мислиш, че си постигнал баланс. За виждането на другия, когато си погледнал първо в себе си.
Чуйте всичко това в звуковия файл, заслужава си!
Фондация "Светът на Мария" издаде първата по рода си книга в България , която е адаптиран преразказ на класическата шекспирова пиеса за хора със затруднения в разбирането - "И ние четем "Ромео и Жулиета" . Целта е да се направи достъпно едно от най-значимите произведения в световната литература. Специалното събитие с гости и театрален..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да вдъхне нов живот на класическото произведение. Премиерните дати са 28, 29, 30 ноември и 2 декември 2025 година . Мюзикълът "Кабаре" е базиран на пиесата "Аз съм камера" от Джон ван Дрютен и..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли през детайлите, за да търсите смисъл? Ще се вглеждате ли до забрава в цветовете, града, дома си, чертите на любимите си хора? Ще промените ли перспективата си към красотата? Тома Шлесер пита..
Дъщерята и внучката на поетесата, писателка и преводачка Надя Кехлибарева гостуват в "Моето семейство" в деня, в който се навършват 92 години от рождението ѝ. Проф. Албена Кехлибарева и Стоянила Стоянова разгръщат страниците на спомените, семейните албуми и книгите на своята майка и баба. Преминали през пяната на времето в радиоефира зазвучават..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение. Радиопортрета на неописуемия Парцалев е сътворен от може би най-близкия до сърцето на актьора човек – актрисата Латинка Петрова, която освен колежка, е и неизменен спътник, приятел и дори изповедник..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg