Традиционно консервираните храни и напитки не просто разнообразявали трапезата на прародителите ни, но им помагали да преживеят сезоните, в които пресните продукти липсвали. За по-бедните домакинства това е било и начин за изхранване през зимните месеци.
Та от тези незапомнени времена, като дойде Димитровден, българските домакинства започват да стягат буренца и бидони и да си припомнят семейните рецепти за любими лакомства. А тези любими лакомства имат разнообразни имена в различните райони на страната ни. Някои са родни, други – заети, трети – комбинирани. Освен общото и актуално "туршия" например ще срещнем още "армейа", "гулийница", "пресол", "зеленица", "комбос", "кардьо", "лахна", "басма"… Да, "басма" – така се наричала вид туршия от зеле или грозде, която се покривала с памучен плат, капакът на бурето се замазвал с тесто, та оттам и широко познатият израз "цепя басма на някого" отначало означавал да окажеш особена почит на някого, като специално за него отвориш за първи път буренцето с туршия.
Освен чрез ферментация и осоляване основен начин за съхраняване на зеленчуци, плодове, подправки и билки било сушенето. И ето нова поредица от наименования – "огърлица", "жуна", "жупа", "сушено", "хаинин", "шумарак" и т.н. Ако преминем към сладостите от варени, сушени, низани и пресовани плодове и плодови сокове, списъкът става огромен. Някои още помнят вкуса на бабиния рачел, пестил, ошаф, булама, петмез, маджун, балсуджук и прочие. Засега не споменаваме млечните, тестените и месните изделия. Тях оставяме за следващ разговор с д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, гостенка на предаването.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
