"Българският бизнес се адаптира към по-високите енергийни цени, включително и шокът от началото на войната в Украйна, който размести доста бизнес отношения. Можем да кажем, че определени сектори се възползват от тази ситуация. Заместват се бизнеси, които работеха в Беларус, Украйна и Русия. В частния сектор, продължават да растат доходите в номинално изражение, но този ръст е изяден от повишението на цените". Това заяви в "Нашият ден" главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
И допълва, че от доста време има замръзване на покупателната сила за голяма част от хората в частния сектор. За хората в публичния сектор, където нямаше увеличение на заплатите, има реално обедняване."Частния сектор може да си позволи в тази ситуация да увеличи заплатите със 16%- 18% в различните сектори. Това не води, нито до увеличение на безработицата, нито на загуба на конкурентоспособност. Виждаме рекордни нива на индустриалното производство и износ. Българската икономика е много отворена към света. Много важно е да успява са продава на външни пазари. Притеснителното е, какво ще стане с българската икономика и до колко тя ще се адаптира, ако големите икономики в еврозоната навлязат в рецесия и сериозно забавят растежа си", посочи той.
Според Лъчезар Богданов 2022 година е ясна икономически, тя не носи изненади в момента, въпреки войната и инфлацията се оказва добра.
"Предизвикателството за 2023 г. няма да е инфлацията, а напротив ще бъде свиване на стопанската активност и забавяне на инвестиции и потребление", казва икономистът.
Според него, трябва да има ясна рамка за дефицит и удържането му в разумни граници без да има редовен бюджет. Трябва да се стигне до отключване на междупартийния възел. Дори служебното правителство за внесе бюджет и макрорамка, с които ни уплашиха в по-ранни периоди за дефицити от над 11 млрд. и то за три години поред. С дългове от 45 млрд. за три години. Трябва да се предложи бюджетна рамка, която отговоря на базови принципи на фискалните правила, дефицит под 3% и контролиран растеж на разходите.
Вчера Институтът за пазарна икономика представи изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. От него става ясно, че пандемията оказала своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение. Брутният вътрешен продукт на София-столица остава почти непроменен - малко над 51 млрд. лв., която е 43% от цялата икономика. Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие - сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.
Целия разговор с Лъчезар Богданов можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
