За последните няколко десетилетия много българи намериха препитание и реализация в чужбина, децата им ги последваха, а немалко са родените зад граница, някои от които родители на второ поколение емигранти. За радост в последните години държавата ни пое ангажимент към българските неделни училища, в които малките ни сънародници могат да изучават български език, литература, история, география и култура. Все пак основен двигател за откриването и поддържането им са родителите от българските общности по света и волята им връзката с родината да не прекъсва. Ако тук в България обикновено разказваме с възторг и умиление за благородната мисия на тези огнища на българския дух, това не значи, че всичко в тях върви гладко и безпроблемно.
Тъкмо нуждата от решаването на трудности при преподаването на български език беше в основата на Научно-практическата конференция "Българските училища в чужбина – лаборатория за създаване на стандарти по български език като втори/чужд език за деца и младежи“, който се проведе наскоро в Рим и Неапол. Инициативата е на културната асоциация "Паралел 43“ с президент Венета Ненкова, която ръководи българското неделно училище "Асен и Илия Пейкова“ в Рим.
Д-р Мая Падешка е директорка на училището и лекторка по български език и литература в университета "Ориентале“ в Неапол. Срещата между преподавателите в неделните училища и учени от всички големи български университети е изключително важна, защото педагогиката на чуждоезиковото обучение се нуждае от научна основа, за да се изработят стандарти, политики, програми и учебни помагала, смята тя. Особеното в случая с училищата в чужбина е, че възпитаниците им са свързани с България по своя произход, поне единият от родителите им е българин, но познанията по български език стават все по-слаби, за някои деца той е почти напълно непознат и в този смисъл те го изучават като „чужд“ или втори език.
Гергана Христова е основателка и директорка на българското неделно училище "Пейо Яворов“ в Милано. Тя акцентира върху взаимодействието с родителите на учениците и възможността училището да бъде център на общността и да предлага на родителите приятни и обогатяващи занимания като български народни танци и читателски клуб. Все пак най-силната мотивация за семействата да инвестират време и енергия, за да водят децата си в българското неделно училище, е повишаването на статута на българския език, смята тя.
Преподавателите в българските неделни училища са възпитаници на нашите университети. Дали обаче подготовката, която получават в момента студентите, е подходяща за работа в специфичните условия на чуждоезикова среда и все по-изтъняваща връзка с България на следващите поколения деца, родени в чужбина. Опитът, натрупан от преподавателите в българските неделни училища, е особено ценен за осмисляне и съобразяване на университетските програми за подготовка на учители за чужбина, които се нуждаят от специализирана квалификация или допълващи знания, мисли проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
