Темата за климатичните промени е белязана от противоречия. От една страна, няма правителство или политик, които да не заявят на думи, че вземат присърце въздействието на климатичните промени върху хората и планетата. Но ето например на наскоро провелата се среща за климата COP27 в Египет, най-засегнатите от замърсяването общности нямаха възможност да бъдат сред гостите в Шарм ел-Шейх, повечето от активистите са в затвора, а страната се управлява от "любимия диктатор" на Доналд Тръмп. На COP27 въпросът за драстичното намаляване на емисиите не бе разгледан, според ръководителя на ООН Антонио Гутериш, а решението богатите замърсители да компенсират най-уязвимите държави за разрухата дойде след дълги и уморителни дебати.
"У нас комуникацията по климатичните промени и мерките към момента се случва предимно в една ограничена рамка. Тя изключва обсъждането на ключови теми като климатична справедливост, справедлив “зелен” преход и проекта за устойчивост. Проблемът се разглежда като икономически, а не като етичен, в основата на разговора са печалбите и растежът, а грижата за планетата, човешките същества, видовете и околната среда някак изпадат от разговора“, заключава проектът “Разкриване”, който изследва препятствията пред информираните решения и действия по отношение на климата.
Друга находка на изследването е хипотезата за тъй нар. "банален апокалипсис" – от една страна, промените са глобални, необратими и отчайващи, от друга, са артикулирани безстрастно, статистически, езикът е технократски, фактологичен и сякаш нещо се случва някъде без връзка с всекидневието ни, което и без друго е достатъчно натоварено, забързано и ангажиращо. И някак справянето с климатичните проблеми ни се провижда като още един товар, който трябва да поемем и да носим.
На свой ред това отключва редица нови състояние като екотревожност, климатична скръб, пре-травматичен стрес (ние вече в аванс оплакваме необратимата разруха и загуба). Парадоксално наративът за устойчивостта също ни кара да се чувстваме измамени, защото, от една страна, се говори за запазване, от друга, ние виждаме с очите си загубите и това ни кара да се съмняваме.
Говори се за мерки на индивидуалистично ниво и липсва разговор за цялостна промяна. Изходът от подобен омагьосан кръг вероятно ще дойде от равнопоставения диалог, в който трябва да бъдат включени "обикновените хора" – тези, които живеят с най-тежките последствия от кризата. Именно те не присъстват в разговора, възприемани са като обекти или жертви на екстремни природни явления.
Различни организации и форми на организиране като "Петъци за бъдеще", "Ученици за промяна“, енергийни кооперативи работят върху разширяване на идеята за "екология", която трябва да включва и ценностите, и отношенията, а това на свой ред води до връщане на едни позабравени понятия като солидарност и съпричастност.
Анкетата на сдружение "Орион грид" е отворена до края на месеца и отговаряйки на въпросите, имате шанс да се включите в най-голямото предприемано до момента изследване на това къде се чупи комуникацията по отношение на темата за климата.
Също така, чуйте научната ръководителката на проекта Милена Статева, изпълнителен директор на сдружение “Орион – грижа за лидери и авторитети” (Орион Грид), доктор по социология, социален психолог и процесен консултант, част от авторския екип на "Климатека".
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg