Темата за климатичните промени е белязана от противоречия. От една страна, няма правителство или политик, които да не заявят на думи, че вземат присърце въздействието на климатичните промени върху хората и планетата. Но ето например на наскоро провелата се среща за климата COP27 в Египет, най-засегнатите от замърсяването общности нямаха възможност да бъдат сред гостите в Шарм ел-Шейх, повечето от активистите са в затвора, а страната се управлява от "любимия диктатор" на Доналд Тръмп. На COP27 въпросът за драстичното намаляване на емисиите не бе разгледан, според ръководителя на ООН Антонио Гутериш, а решението богатите замърсители да компенсират най-уязвимите държави за разрухата дойде след дълги и уморителни дебати.
"У нас комуникацията по климатичните промени и мерките към момента се случва предимно в една ограничена рамка. Тя изключва обсъждането на ключови теми като климатична справедливост, справедлив “зелен” преход и проекта за устойчивост. Проблемът се разглежда като икономически, а не като етичен, в основата на разговора са печалбите и растежът, а грижата за планетата, човешките същества, видовете и околната среда някак изпадат от разговора“, заключава проектът “Разкриване”, който изследва препятствията пред информираните решения и действия по отношение на климата.
Друга находка на изследването е хипотезата за тъй нар. "банален апокалипсис" – от една страна, промените са глобални, необратими и отчайващи, от друга, са артикулирани безстрастно, статистически, езикът е технократски, фактологичен и сякаш нещо се случва някъде без връзка с всекидневието ни, което и без друго е достатъчно натоварено, забързано и ангажиращо. И някак справянето с климатичните проблеми ни се провижда като още един товар, който трябва да поемем и да носим.
На свой ред това отключва редица нови състояние като екотревожност, климатична скръб, пре-травматичен стрес (ние вече в аванс оплакваме необратимата разруха и загуба). Парадоксално наративът за устойчивостта също ни кара да се чувстваме измамени, защото, от една страна, се говори за запазване, от друга, ние виждаме с очите си загубите и това ни кара да се съмняваме.
Говори се за мерки на индивидуалистично ниво и липсва разговор за цялостна промяна. Изходът от подобен омагьосан кръг вероятно ще дойде от равнопоставения диалог, в който трябва да бъдат включени "обикновените хора" – тези, които живеят с най-тежките последствия от кризата. Именно те не присъстват в разговора, възприемани са като обекти или жертви на екстремни природни явления.
Различни организации и форми на организиране като "Петъци за бъдеще", "Ученици за промяна“, енергийни кооперативи работят върху разширяване на идеята за "екология", която трябва да включва и ценностите, и отношенията, а това на свой ред води до връщане на едни позабравени понятия като солидарност и съпричастност.
Анкетата на сдружение "Орион грид" е отворена до края на месеца и отговаряйки на въпросите, имате шанс да се включите в най-голямото предприемано до момента изследване на това къде се чупи комуникацията по отношение на темата за климата.
Също така, чуйте научната ръководителката на проекта Милена Статева, изпълнителен директор на сдружение “Орион – грижа за лидери и авторитети” (Орион Грид), доктор по социология, социален психолог и процесен консултант, част от авторския екип на "Климатека".
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Д-р Питър Левин е известен американски клиничен психиатър, който посвещава живота си на лечението на стреса и травмата. Неговият терапевтичен метод извежда..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg