Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги Пеев, Наталия Маева и проф. Димитър Петков. Поставихме акценти върху най-различни гледни точки: критериите за съвместимост на органи и тъкани, "вторият живот" и рисковете за отхвърляне, работата на координаторите по донорство, новите "правила" за отказ, обществените, медийните и религиозните нагласи към процеса на донорство.
За съжаление всички събеседници се обединихме върху тезата, че и през тази година България няма с какво да се похвали. Изоставаме по всички показатели: брой на трансплантациите, осъвременяването на нормативната база, финансирането. Освен това, липсва ясна идея как да се води разяснителна или образователна кампания, как да бъдат поощрявани координаторите по донорство...
Водещият хирург проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА, сподели съжаленията си за изключително малкия брой чернодробни трансплантации, въпреки високия професионализъм на неговия екип. "Вече двама колеги могат самостоятелно да извършват тези сложни хирургични интервенции – проф. Михайлов и проф. Ивелин Такоров, но за жалост донорските ситуации са твърде малко" – подчерта проф. Владов.
Наталия Маева се върна в годините назад, за да си спомни времето на отчаяние и надежда, трудностите, които пациентите с пулмонална хипертония (и не само те?) трябва да преживеят и да преодолеят. За съжаление в своеобразната трансплантационна класация белодробната е на последно място.
В диалога ни се включи и Георги Пеев – пациент с "ново" сърце и бъбрек, който активно спортува и носи слава на страната ни. Мъж с определено висок дух и морал, той разговаря в ефир със своя приятел и човек от семейството, както сам се изрази – кардиохирургът проф. Димитър Петков. Кардиохирург от световна величина и ръководител на известната кардиологична болница "Света Екатерина", проф. Петков също си спомни дните преди и по време на операцията, както и отговорността на пациента и на лекаря в следоперативния период.
В седмичното здравно издание на програма "Христо Ботев", освен за човешкия гений и естествения професионализъм, говорихме и за възможностите на робота "Да винчи" и за Изкуственият интелект – факторите от бъдещето, които не бива да бъдат пренебрегвани.
В края на срещата се включи и проф. Андрей Кехайов. Създателят на Югоизточноевропейския медицински форум акцентира върху годишнината – 20 години от началото, и очакванията от едно предстоящо събитие в началото на м. септември. От 3 до 7 ще бъде проведен Четиринайсетия конгрес на организацията, на който ще присъстват делегати от над 20 държави.
С предаване "За здравето", приключва пролетно-лятната ни сесия. От 19 юли до 6 септември, нашият екип преминава на "вълна" "Избрано от програма "Христо Ботев". В поредицата ще ви припомним важни теми и срещите ни с уважавани медици, гостували в изданията от началото на тази година.
Сред темите са: редките болести при децата, алергиите, половата идентичност, акушерството и гинекологията, вирусология, медолечението, имунитетът и лицево-челюстната хирургия.
А сред гостите четем имената на проф. Даниела Авджиева, акад. Богдан Петрунов и акад. Владимир Овчаров, професорите Мария Малинова, Златко Кълвачев, Людмил Пейчев, Елисавета Наумова и Росен Коларов.
"Здраво" и слънчево лято, приятели и слушатели, бъдете себе си и събирайте сили от природата – на морето или в планината, на село или в...чужбина.
Очакваме ви на 13 септември 2025 г. – "на живо" в познатия час, от 8 до 9 часа и във всяка една следваща събота.
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...
Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..
Разговор за промените в образователната система и въвеждането на религията в учебните програми. Трябва ли и може ли да се преподават добродетели? Как присъстват религиозните текстове в учебния материал до момента? Кой ще преподава? Кои други промени, предвиждани от Министерството на образованието и науката, могат да се окажат трудни за прилагане? Ще..
Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg