Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Анна Кънева

Защо пълнолетните пациенти с вродени сърдечни малформации нямат адекватно лечение?

Необходими са регистър и референтен център за възрастни с вродени сърдечни аномалии

Снимка: Георги Корнейков, БНР

Всяка година в България се раждат около 600 деца със сърдечни малформации. Възрастните хора с вродени сърдечни малформации оформят обособена група в кардиологията в резултат на успехите на детската кардиология и сърдечната хирургия през последните десетилетия. Това позволява на 80% от децата със сложни вродени аномалии да достигнат до зряла възраст. След навършване на 18 години за тях е необходима специализирана грижа. В България продължава да липсва регистър на пълнолетните пациенти с вродени малформации.

"Компетентната медицински грижа страда, защото това са много строго специфични заболявания и някои от тях много сложни, които изискват продължително обучение, високо ниво на квалификация за което кардиолозите за възрастни не са подготвени. Здравната система у нас не разрешава на детските кардиолози, които са поставили диагнозата, които са извършвали лечението до 18 годишна възраст да осъществят това и през зрелостта", посочва проф. д-р Анна Кънева, началник на Клиника по детска кардиология, в Националната Кардиологична Болница.

Тя припомня, че пациентите с вродени сърдечни малформации се разделят в три групи. Тук попадат простите вродени сърдечни малформации –или около 40% – и обикновено това са пациенти с  малки дефекти в предсърдната и камерната преграда, в артериалния канал, леко стенни стенози или кардиопатии, които са коригирани успешно по оперативен или неоперативен начин в детска възраст. Втората група пациенти са с умерено сложни сърдени малформации, които съчетават няколко дефекта, които са били лекувани оперативно или интервенционално. Но дефектите не са били отстранени. В тази група попадат около 30% от болните с вродени сърдечни малформации. В трета група попадат най-сложните, най-комплексните вродени сърдечни малфомации, при които са извършени множество многоетапни сложни интервенционални процедури или единственото лечение и било помощно функционално. Това са 30% от пациентите и техният брой нараства. Те трябва да се проследяват в специализирано звено.

"Детската кардиология до 18-годишна възраст е строго централизирана, високото ниво на диагностика, оперативното лечение, следоперативно проследяване се извършват на едно място в Националната кардиологична болница в Клиниката по детска кардиология и отделението по хирургия на вродени сърдечни малформации. След излизане от детска възраст тези болни стават пациенти на цялата кардиологична общност в страната", допълва проф. д-р Анна Кънева.

Европейското дружество по кардиология и сърдечните малформации

В далечната 1994 година към Европейското дружество по кардиология се създава работна група за възрастни със сърдечни малформации, която се бори за признаване и за качествено обгрижване на тези пациенти.

"Признаването на проблема с възрастните пациенти с вродени сърдечни малформации лежи в основата на европейския изпит по кардиология, който се провежда в рамките на ЕС и който България участва", казва проф. Кънева.

И допълва, че трябва да се подобри обучението на кардиолозите в областта на детската кардиология. Необходим е ефективно работещ референтен център, който да обгрижва възрастните пациенти с вродени сърдечни аномалии. И разбира се, НЗОК да разреши на детските кардиолози в доболничната помощ, да могат да преглеждат порасналите вече пациенти с вродени сърдечни малформации.

Целия разговор с проф. д-р Анна Кънева можете да чуете в звуковия файл.  


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Алексиева

Асоциация "Българска книга" с нов председател и фокус върху панаирите на книгата

В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..

обновено на 19.06.25 в 10:44
Доц. Жана Казанджиева

Проф. Жана Казанджиева: 20% от пациентите с уртикария не се повлияват от стандартна терапия

Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..

обновено на 19.06.25 в 09:43
Проф. д-р Веселка Дулева

Затлъстяването при децата расте, здравословният живот – недостижим за мнозина

Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..

обновено на 19.06.25 в 09:01

Истината за яйцата. Световно разследване разкри ужаси и в българска птицеферма

Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..

обновено на 18.06.25 в 15:14
Доц. Красимира Христова

Доц. Красимира Христова: Важни препоръки за пациенти с хипертония през лятото

Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...

обновено на 18.06.25 в 12:55