"В основите на физиката лежат задаването на въпроси и търсенето на отговори на база експерименти и неща, които са обозрими. Това е наука, която въпреки популярното мнение, че не е достъпна за всеки, е вградена в нас именно поради несъзнателния стремеж към експериментиране“, това пише в списание "Светът на физиката" един млад човек – Огнян Петков, носител на стипендията на фондация "Еврика" за постижения в овладяването на знания в областта на тази наука на името на акад. Георги Наджаков.
Огнян Петков е магистър по физика, завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и вече работи в Българската академия на науките. Понеже той има наблюдения как се прави наука у нас – и в научен институт, и в университета, го питам какви са дефицитите на средата и в каква посока трябва да се работи повече.
"Има нарастване на интереса от страна на студенти, но това, върху което трябва да се работи със сигурност, е популяризация на науката. И учените не трябва само да развиват научна дейност, но и да споделят повече за работа си пред обществеността, за да може това общество да ги разпознава като експерти в областта. А това вече помага и в борбата срещу дезинформацията. Пък и обществото ще може да разбере, че трябва да имаме доверие на експертите в дадена област", обяснява Огнян.
Свързвам се и с проф. Виктория Виткова от Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките, където Огнян Петков попада още като студент в трети курс. Тя има наблюдения върху работата на Огнян Петков, следи неговото развитие и не пести добрите си думи. "Най-важният потенциал за развитие на науката е човешкият потенциал“, казва още проф. Виткова и отбелязва, че е усетила желанието за развитие в областта на науката в лицето на Огнян.
Питам обаче Огнян как се е променило с времето неговато разбиране за физиката и нейното приложение в живота ни. "Приложението и на физиката, и на природните науки, е това, което те кара постоянно да искаш до човъркаш, да мислиш в дадена посока и да търсиш решения“, обяснява той. И признава, че е имал добри учители.
Снимка – Личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
