Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мъже за пример

Акад. Чавдар Славов
Снимка: Кирил Чобанов

Заглавие на филм, сюжет от живота. Това бе отправната точка в разговора "За здравето" с акад. Чавдар Славов. Преди повече от 20 години екип уролози "родиха" термина "мъжко здраве", който вече е твърде популярен. Но знаем ли какво включва той? Профилактика, редовни изследвания и преглед при специалист, "едно на ум" към хранителните добавки, залели пазара,  отговорност и доверие към утвърдените терапевтични схеми.

Разговора с акад. Славов – началник на Клиниката по урология и андрология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ", подредихме по приоритети. В началото потърсихме корените и причините за възникване на болестите на простатата: ДПХ (уголемена жлеза), простатит, рак. И при тези диагнози решаваща роля има наследствеността, но и начинът на живот, професията, отговорността ни като мъже, бащи и съпрузи. Следващият кръг от въпроси бе насочен към симптомите, профилактиката и диагнозата. Туширането на простатата, колкото и нежелано да е от пациентите, изследването на кръвния туморен маркер PSA, ехографията, скенерът, когато се налага, и биопсията остават "златните стандарти" в диагностицирането.

В поредния брой "За здравето" отново акцентирахме върху т.нар. хранителни добавки, огромният им брой на пазара, агресивната реклама и нерядко – подвеждаща информация. "Като лекар аз вярвам в лекарствата и доказаните терапевтични схеми, не отричам добавките и различните билки и стимуланти, но след задължителната консултация със специалист" – подчерта акад. Ч. Славов.


В минутите на редактора гост е проф. Тодор Кантарджиев с коментар за епидемиологичната обстановка и очакваните грипни вируси. На въпрос на Кирил Чобанов за наличните ваксини, особено за възрастните хора, проф. Кантарджиев увери, че проблем в това отношение няма да има.


Предаването "За здравето" в последната събота на ноември започна с новината за току-що оперираното бебе в Киев от кардиохирурга проф. Борис Тодуров, при това на аварийно осветление. Част от интервюто със заслужилия лекар на Украйна, дадено в края на месец март за вестник "Форум Медикус", бе излъчено и в нашето предаване на 6 април 2022 г.
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05