“Плаването има много слоеве, първо е културният. В нашия екипаж бяхме хора от осем държави. Ние можехме да реконструираме и взаимоотношенията в един екипаж, който е случайно събран. Всички бяхме непознати и трябваше да свикваме един с друг“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. Стоян Проданов, ръководител на катедра в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" и допълва:
Много силен е и историческият аспект. Този заряд на проекта слагаше ударение върху нещо, което е сякаш добре забравена или скрита тайна, че Дунавският лимес е част от световното културно-историческо наследство, а ние сме част от този лимес. Проектът трябва да доведе до това да бъде по-известен, по-популярен и повече хора да знаят за него и за уникалното му място в съвременната цивилизация.
Римската империя със своето уникално място в съвременната цивилизация разчита твърде много на Дунавския лимес, което понякога е непревзимаема граница, а понякога пропусклива, за да пропусне дадени народи. От този миг се ражда съвременната европейска цивилизация.
Друг аспект е стопанският и икономическият. Това да видим къде се намираме днес и как живеят хората по горното и по долното течение на Дунав. Контрастите са уникални, не по-малки от тези в Индия и в Африка. Всичко това навежда на много размишления, някои от тях са по-приятни, но други са не твърде приятни, особено по отношение на икономическото и демографското развитие в долния участък на Дунав“.
“Изпитанието беше доста сериозно, средно на ден имаше по седем-осем часа гребане. Един ден бяхме 15 часа в кораба. Това наистина изисква първо, физически усилия, второ, усилия на волята, това е като маратонското бягане. Трябва да правиш дълго време едно и също нещо“, разказва още проф. Проданов и акцентира:
Дунавският регион е една забравена част на България. Спомням си разговорът с един от моряците, който каза, аз пътувам по Дунав и навсякъде Европа гледа към Дунав, а ние тук сме я загърбили“.
Можем ли да подобрим стандарта на живот и чрез културно-историческо наследство?
“Хората в Дунавска България живеят все по-зле - икономически, стопански дори и културно. Опитахме се да вдъхнем надежда в няколко местни общности. Няма да забравя момента, в който всички очакваха корабът да мине оттам“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Гавраил Гавраилов, участник в проекта „Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав“ и допълва:
Модерните технологии създават изключителни възможности този прекрасен район на България да се възроди, защото освен европейската цивилизация, оттам в началото на ХХ в. по нашите земи идва модерната европейска цивилизация отново и ние не трябва да игнорираме този факт. Покрай Дунав има прекрасни хора, там все още предприемачеството е живо. Има и не малко дарители, които имат отношение към образованието. Тези ресурси са изключително важни за нашето българско съвременно общество и се надявам се да ги капитализираме с общи усилия“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
„Жив Дунавски Лимес“ е проект, финансиран с европейски средства, по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 г. Той се фокусира върху свързването, съживяването, изследването, запазването и открояването на римския Дунавски лимес като транснационално културно наследство от огромно значение, с цел създаването на солидна основа за превръщането му в бъдещ Европейски културен маршрут.
„Жив Дунавски Лимес“ е популярното съкращение на проекта с пълно наименование: Валоризация на културното наследство и подсилване на устойчивия туризъм чрез съживяване на общото наследство на Дунавския лимес като основа за културен маршрут.
Основната цел на проекта е свързването на Дунавския регион посредством общото му римско наследство. Проектът се стреми да подпомогне запазването му чрез създаването на осъзнатост за стойността на общото наследство, като същевременно се зачитат местните различия и особености, и се изгражда чувствителност, че римският Дунавски лимес е бил не само гранична укрепителна мрежа, но и обширна търговска зона с условия за висока мобилност.
В съвременното общество, където визуалните изкуства и дигиталните платформи оформят начина, по който възприемаме света, има творци, които не само разказват истории, но и вдъхновяват социална промяна. Един от тях е Крис Захариев – режисьор, разказвач и създател на визуални проекти, които докосват сърцата на хората. С творчеството си Крис..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
