Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Реплика на римски кораб плава по Дунав (видео)

Можем ли да подобрим стандарта на живот покрай Дунав чрез културно-историческото наследство?

| обновено на 01.12.22 в 10:55

Асоциацията на дунавските общини „Дунав“ съвместно с българските си партньори по проект "Жив Дунавски Лимес“ реализираха в България свързващ круиз с реплика на римски кораб от IV в. От 30 септември до 13 октомври 2022 г. България беше домакин на единствения по рода си свързващ круиз между осем държави по река Дунав с реплика на автентичен римски кораб от IV в. от тип лусория „Danuvina Alacris („Живият Дунав“).
Корабът е реплика на автентична римска лусория, чиито останки са били намерени в Майнц (Германия). Името на плавателния съд е „Danuvina Alacris“ ("Живият Дунав"). Той е построен за 2 години в Германия, а при изграждането му са приложени методите на експерименталната археология. Корабът не само повтаря напълно вида на някогашната римска лусория от IV в., но и за построяването му са използвани антични занаятчийски инструменти.

Д-р Гавраил Гавраилов и проф. Стоян Проданов в ефира на “Нашият ден“

“Плаването има много слоеве, първо е културният. В нашия екипаж бяхме хора от осем държави. Ние можехме да реконструираме и взаимоотношенията в един екипаж, който е случайно събран. Всички бяхме непознати и трябваше да свикваме един с друг“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. Стоян Проданов, ръководител на катедра в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" и допълва:

Много силен е и историческият аспект. Този заряд на проекта слагаше ударение върху нещо, което е сякаш добре забравена или скрита тайна, че Дунавският лимес е част от световното културно-историческо наследство, а ние сме част от този лимес. Проектът трябва да доведе до това да бъде по-известен, по-популярен и повече хора да знаят за него и за уникалното му място в съвременната цивилизация.

Римската империя със своето уникално място в съвременната цивилизация разчита твърде много на Дунавския лимес, което понякога е непревзимаема граница, а понякога пропусклива, за да пропусне дадени народи. От този миг се ражда съвременната европейска цивилизация.

Друг аспект е стопанският и икономическият. Това да видим къде се намираме днес и как живеят хората по горното и по долното течение на Дунав. Контрастите са уникални, не по-малки от тези в Индия и в Африка. Всичко това навежда на много размишления, някои от тях са по-приятни, но други са не твърде приятни, особено по отношение на икономическото и демографското развитие в долния участък на Дунав“.

“Изпитанието беше доста сериозно, средно на ден имаше по седем-осем часа гребане. Един ден бяхме 15 часа в кораба. Това наистина изисква първо, физически усилия, второ, усилия на волята, това е като маратонското бягане. Трябва да правиш дълго време едно и също нещо“, разказва още проф. Проданов и акцентира:

Дунавският регион е една забравена част на България. Спомням си разговорът с един от моряците, който каза, аз пътувам по Дунав и навсякъде Европа гледа към Дунав, а ние тук сме я загърбили“.

Можем ли да подобрим стандарта на живот и чрез културно-историческо наследство?

“Хората в Дунавска България живеят все по-зле - икономически, стопански дори и културно. Опитахме се да вдъхнем надежда в няколко местни общности. Няма да забравя момента, в който всички очакваха корабът да мине оттам“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Гавраил Гавраилов, участник в проекта „Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав“ и допълва:

Модерните технологии създават изключителни възможности този прекрасен район на България да се възроди, защото освен европейската цивилизация, оттам в началото на ХХ в. по нашите земи идва модерната европейска цивилизация отново и ние не трябва да игнорираме този факт. Покрай Дунав има прекрасни хора, там все още предприемачеството е живо. Има и не малко дарители, които имат отношение към образованието. Тези ресурси са изключително важни за нашето българско съвременно общество и се надявам се да ги капитализираме с общи усилия“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

„Жив Дунавски Лимес“ е проект, финансиран с европейски средства, по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 г. Той се фокусира върху свързването, съживяването, изследването, запазването и открояването на римския Дунавски лимес като транснационално културно наследство от огромно значение, с цел създаването на солидна основа за превръщането му в бъдещ Европейски културен маршрут.

„Жив Дунавски Лимес“ е популярното съкращение на проекта с пълно наименование: Валоризация на културното наследство и подсилване на устойчивия туризъм чрез съживяване на общото наследство на Дунавския лимес като основа за културен маршрут.

Основната цел на проекта е свързването на Дунавския регион посредством общото му римско наследство. Проектът се стреми да подпомогне запазването му чрез създаването на осъзнатост за стойността на общото наследство, като същевременно се зачитат местните различия и особености, и се изгражда чувствителност, че римският Дунавски лимес е бил не само гранична укрепителна мрежа, но и обширна търговска зона с условия за висока мобилност.

Снимки: facebook.com/profile, БНР
По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какъв е атмосферният, ценностният и емоционалният въздух на България?

Какъв е атмосферният, ценностен и емоционален въздух на България? Защо хората не припознават градския транспорт като алтернатива на автомобилния трафик? Представителите на националното обединение "Дишай, България" в Девня (Ваня Захариева), Димитровград (Росен Давчев) и Русе (Галичка Николова) разказват за своите трудности в "Нашият ден"...

публикувано на 30.01.23 в 10:25
Весислава Танчева

Весислава Танчева: Тезата, че всички са маскари, устройва само маскарите

Какво е компроматна война, защо виждаме атаки само срещу конкретни политически партии и политици и какво означава тази могъща атака на едните към конкретно – другите, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ Весислава Танчева, комуникационен експерт. Какво е компроматна война "Думата "компромат", между другото, е русизъм и идва от..

публикувано на 30.01.23 в 08:40

Защо хората не припознават градския транспорт като алтернатива на автомобилния трафик?

Доколко мръсният въздух в България, цяла Европа и вече почти в целия свят пречи на нас конкретно, жителите на София? Разбира се, проблемът може да е глобален, но за нас той е чисто локален. И ние се опитваме по някакъв начин да разберем какви са причините и да ги отстраним, доколкото можем, за да дишаме самите ние чист въздух, когато ставаме..

публикувано на 30.01.23 в 08:18
Джевхери Гювен

Джевхери Гювен: Въпреки заплахите ще продължавам работата си

Продължаваме с рубриката ни, в която разговаряме с журналисти в изгнание, бягащи от репресивните режими в страните си. Този път турският журналист Джевхери Гювен , който живее в Германия под полицейска охрана заради заплахи за живота му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да живееш в страх, кой иска думите му да замлъкнат и..

публикувано на 27.01.23 в 17:25
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Руското общество се радикализира, а инакомислието демонстративно се потиска

Тази седмица се навършиха две години от залавянето и изпращането на Алексей Навални в руски затвор. На какво е символ Навални за свободно мислещите руснаци, какво се случва в руското общество – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин. Казусът – убежище..

публикувано на 27.01.23 в 16:05