Защо в оркестъра няма йерархия?

Всеки един инструмент притежава определени качества

публикувано на 02.12.22 в 14:35

Христо Добринов

Снимка: Личен архив

Флейтистът Христо Добринов от години реализира своя музикантски потенциал зад граница. В момента той е първа флейта в токийския симфоничен оркестър Yomiuri Nippon Symphony Orchestra. Роден е в София и започва да свири на флейта на около 8-годишна възраст. В "Нашият ден“ той разказва за невидимите страни на работата като музикант-оркестрант, за баланса на флейтите в един оркестър и за менторството и обучението на по-млади колеги музиканти.

"Това, което се случи в моя професионален и личен живот благодарение на флейтата и оркестровото музициране, на първо място е, че промениха живота ми в посока, за която съм благодарен всеки ден. От друга страна, малко след първите ми ангажименти, които бяха в Германия още на 19-годишна възраст, от този момент нататък бях обграден от хора с невероятен потенциал и талант, които по-късно се превърнаха в добри приятели и без които не бих си представял да се изградя като артист и най-вече като човек“, споделя маестро Добринов.

По щастливо стечение на обстоятелствата младият тогава Христо Добринов е поканен от своя близък приятел Мартин Пантелеев да участва в турне на престижната "Филхармония на нациите“. Това е частен симфоничен оркестър и е основан от Ленард Бърнстейн и Юстус Франц, като концертмайстор и втори диригент. Музикалната формация е базирана в Хамбург и се състои основно от млади музиканти от цяла Европа.

"Това нещо прерасна в един осемгодишен музикален празник. В началото започна с няколко отделни пътувания. За всичките тези години изсвирихме над 1300 концерта. С много пътувания в Германия и по света. С всичките прибирания в България между проектите, започнах да се изморявам. Освен това трябваше да прекъсна обучението си. И тогава реших да продължа обучението си в Консерваторията в Кьолн при един от доайените на флейтовото изкуство на XX век Робърт Уин“, припомня Христо Добринов.

След прослушване попада в "Малоазийската филхармония“ в Куала Лумпур, за която споделя, че това е много изолирано от света на класическата музика място, а в същото време е подслонило един оркестър на световно ниво, в които свирят хора от 25 нации. Именно там маестро Добринов среща своята съпруга, която също е музикант и свири на виола.

"Буквално седмици след раждането на сина ни през 2016 г. беше обявен конкурс за соло флейта на Токийския симфоничен оркестър. Между сменянето на пелените и приспиването на сина ми успявах да се отдалеча в най-далечната стая на къщата и да се упражнявам“, допълва Христо Добринов.

Според него в оркестъра няма йерархия, има страшно много отговорности, които са от различно естество. Поради това, че всеки един инструмент има отделна функция и всеки един инструмент притежава качества, които са по-силно изразени или липсват при другите инструменти.

"За мен и до днес е интересно да се опитам с натрупаните знания и опит да изразя дадена фраза или цяло произведение, така както според мен го е представил композиторът. Техническата работа в оркестъра е директно свързана с мястото на първата флейта“, твърди маестро Добринов.

В репертоара на Токийския симфоничен оркестър са включени произведения от XVI век до XXI век. През последните години маестро Добринов експериментира с различни видове инструменти, изработени от различни материали. Единият е изработен от метал, а другият е направен от дърво.

Целия разговор с флейтиста Христо Добринов можете да чуете в звуковия файл.