Флейтистът Христо Добринов от години реализира своя музикантски потенциал зад граница. В момента той е първа флейта в токийския симфоничен оркестър Yomiuri Nippon Symphony Orchestra. Роден е в София и започва да свири на флейта на около 8-годишна възраст. В "Нашият ден“ той разказва за невидимите страни на работата като музикант-оркестрант, за баланса на флейтите в един оркестър и за менторството и обучението на по-млади колеги музиканти.
"Това, което се случи в моя професионален и личен живот благодарение на флейтата и оркестровото музициране, на първо място е, че промениха живота ми в посока, за която съм благодарен всеки ден. От друга страна, малко след първите ми ангажименти, които бяха в Германия още на 19-годишна възраст, от този момент нататък бях обграден от хора с невероятен потенциал и талант, които по-късно се превърнаха в добри приятели и без които не бих си представял да се изградя като артист и най-вече като човек“, споделя маестро Добринов.
По щастливо стечение на обстоятелствата младият тогава Христо Добринов е поканен от своя близък приятел Мартин Пантелеев да участва в турне на престижната "Филхармония на нациите“. Това е частен симфоничен оркестър и е основан от Ленард Бърнстейн и Юстус Франц, като концертмайстор и втори диригент. Музикалната формация е базирана в Хамбург и се състои основно от млади музиканти от цяла Европа.
"Това нещо прерасна в един осемгодишен музикален празник. В началото започна с няколко отделни пътувания. За всичките тези години изсвирихме над 1300 концерта. С много пътувания в Германия и по света. С всичките прибирания в България между проектите, започнах да се изморявам. Освен това трябваше да прекъсна обучението си. И тогава реших да продължа обучението си в Консерваторията в Кьолн при един от доайените на флейтовото изкуство на XX век Робърт Уин“, припомня Христо Добринов.
След прослушване попада в "Малоазийската филхармония“ в Куала Лумпур, за която споделя, че това е много изолирано от света на класическата музика място, а в същото време е подслонило един оркестър на световно ниво, в които свирят хора от 25 нации. Именно там маестро Добринов среща своята съпруга, която също е музикант и свири на виола.
"Буквално седмици след раждането на сина ни през 2016 г. беше обявен конкурс за соло флейта на Токийския симфоничен оркестър. Между сменянето на пелените и приспиването на сина ми успявах да се отдалеча в най-далечната стая на къщата и да се упражнявам“, допълва Христо Добринов.
Според него в оркестъра няма йерархия, има страшно много отговорности, които са от различно естество. Поради това, че всеки един инструмент има отделна функция и всеки един инструмент притежава качества, които са по-силно изразени или липсват при другите инструменти.В репертоара на Токийския симфоничен оркестър са включени произведения от XVI век до XXI век. През последните години маестро Добринов експериментира с различни видове инструменти, изработени от различни материали. Единият е изработен от метал, а другият е направен от дърво.
Целия разговор с флейтиста Христо Добринов можете да чуете в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
