Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Добринов

Защо в оркестъра няма йерархия?

Всеки един инструмент притежава определени качества

Христо Добринов
Снимка: Личен архив

Флейтистът Христо Добринов от години реализира своя музикантски потенциал зад граница. В момента той е първа флейта в токийския симфоничен оркестър Yomiuri Nippon Symphony Orchestra. Роден е в София и започва да свири на флейта на около 8-годишна възраст. В "Нашият ден“ той разказва за невидимите страни на работата като музикант-оркестрант, за баланса на флейтите в един оркестър и за менторството и обучението на по-млади колеги музиканти.

"Това, което се случи в моя професионален и личен живот благодарение на флейтата и оркестровото музициране, на първо място е, че промениха живота ми в посока, за която съм благодарен всеки ден. От друга страна, малко след първите ми ангажименти, които бяха в Германия още на 19-годишна възраст, от този момент нататък бях обграден от хора с невероятен потенциал и талант, които по-късно се превърнаха в добри приятели и без които не бих си представял да се изградя като артист и най-вече като човек“, споделя маестро Добринов.

По щастливо стечение на обстоятелствата младият тогава Христо Добринов е поканен  от своя близък приятел Мартин Пантелеев да участва в турне на престижната "Филхармония на нациите“. Това е частен симфоничен оркестър и е основан от Ленард Бърнстейн и Юстус Франц, като концертмайстор и втори диригент. Музикалната формация е базирана в Хамбург и се състои основно от млади музиканти от цяла Европа.

"Това нещо прерасна в един осемгодишен музикален празник. В началото започна с няколко отделни пътувания. За всичките тези години изсвирихме над 1300 концерта. С много пътувания в Германия и по света. С всичките прибирания в България между проектите, започнах да се изморявам. Освен това трябваше да прекъсна обучението си. И тогава реших да продължа обучението си в Консерваторията в Кьолн при един от доайените на флейтовото изкуство на XX век Робърт Уин“, припомня Христо Добринов.

След прослушване попада в "Малоазийската филхармония“ в Куала Лумпур, за която споделя, че това е много изолирано от света на класическата музика място, а в същото време е подслонило един оркестър на световно ниво, в които свирят хора от 25 нации. Именно там маестро Добринов среща своята съпруга, която също е музикант и свири на виола. 

"Буквално седмици след раждането на сина ни през 2016 г. беше обявен конкурс за соло флейта на Токийския симфоничен оркестър. Между сменянето на пелените и приспиването на сина ми успявах да се отдалеча в най-далечната стая на къщата и да се упражнявам“, допълва Христо Добринов.

Според него в оркестъра няма йерархия, има страшно много отговорности, които са от различно естество. Поради това, че всеки един инструмент има отделна функция и всеки един инструмент притежава качества, които са по-силно изразени или липсват при другите инструменти. 
"За мен и до днес е интересно да се опитам с натрупаните знания и опит да изразя дадена фраза или цяло произведение, така както според мен го е представил композиторът. Техническата работа в оркестъра е директно свързана с мястото на първата флейта“, твърди маестро Добринов.

В репертоара на Токийския симфоничен оркестър са включени произведения от XVI век до XXI век. През последните години маестро Добринов експериментира с различни видове инструменти, изработени от различни материали. Единият е изработен от метал, а другият е направен от дърво.

Целия разговор с флейтиста Христо Добринов можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив Христо Добринов 
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54

"Диви ягоди" – българско присъствие на престижния фестивал във Варшава

В полската столица започва 41-то издание на Варшавския международен филмов фестивал , в който има и българско участие . Това е филмът "Диви ягоди" на режисьора Татяна Пандурска . Победителят ще стане ясен на 19 октомври и ще получи голямата награда от 100 хиляди злоти . 112 пълнометражни и 56 късометражни международни продукции..

публикувано на 10.10.25 в 14:41