Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изгубената виагра на древен Рим

Силфиумът, използван като парфюм, лекарство, подправка и любовна отвара, пада жертва на успеха си

Ферула е вид цъфтящо растение, предложено като кандидат за легендарния силфиум. Расте в района на Адана, Турция.
Снимка: Wikipedia

Парфюм, подправка, афродизиак, предмет на лукса - силфиумът е бил любимата подправка на римляните, които я слагали върху почти всяко ястие. Силфиумът обаче пада жертва на собствения си успех и по времето на Нерон вече е изчезнал напълно, а днешните изследователи смятат, че е една от първите жертви на промяна в климатичните условия.

Колко са го ценили римляните можем да си дадем сметка от факта, че са секли монети с изображение на растението. Твърди се, че Цезар държал в запас около половин тон от него. Според Плиний то помагало срещу "кучешко ухапване, змийска отрова и хемороиди“. Можело да се използва и като контрацептив.

Силфиумът се добивал в района на Киренайка и експортът му води до забогатяване на населението, което започнало да сече горите, за да засява нови площи и да строи къщи и инфраструктура за растящото население.

Сечта на горите довела до ерозия на хълмовете, където растял силфиумът, което се потвърждава от скорошни разкопки в областта на Бенгази. Крехкият микроклимат бил разрушен и растението изчезнало напълно, а киренайската икономика, която зависела от него, западнала.

Подобна съдба днес може да застигне асафетидата, която наподобява по вкус и аромат силфиума (кобалтовожълта, когато е стрита на прах, с аромат на цитрус и лук).

В риск са и култури като кафето, морковите и ориза според Моник Симъндс от Градините Кю в Лондон и добавя: "Ние разчитаме за прехраната си на 10-12 растителни вида. Градините Кю събират семена от диви видове за своята банка семена, нещо което се оказва от особено значение днес, когато култивираните видове могат да се окажат уязвими срещу климатичните промени.

Ако нямаме прочувания и колекции на диви видове, няма да имаме резерви от генетичен материал в банките, които да кръстосваме в бъдеще", казва още Симъндс.

Повече за изчезналия аромат от времето на имперски Рим, чуйте от Никола Кереков в "Науката не спи".





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50