Парфюм, подправка, афродизиак, предмет на лукса - силфиумът е бил любимата подправка на римляните, които я слагали върху почти всяко ястие. Силфиумът обаче пада жертва на собствения си успех и по времето на Нерон вече е изчезнал напълно, а днешните изследователи смятат, че е една от първите жертви на промяна в климатичните условия.
Колко са го ценили римляните можем да си дадем сметка от факта, че са секли монети с изображение на растението. Твърди се, че Цезар държал в запас около половин тон от него. Според Плиний то помагало срещу "кучешко ухапване, змийска отрова и хемороиди“. Можело да се използва и като контрацептив.
Силфиумът се добивал в района на Киренайка и експортът му води до забогатяване на населението, което започнало да сече горите, за да засява нови площи и да строи къщи и инфраструктура за растящото население.
Сечта на горите довела до ерозия на хълмовете, където растял силфиумът, което се потвърждава от скорошни разкопки в областта на Бенгази. Крехкият микроклимат бил разрушен и растението изчезнало напълно, а киренайската икономика, която зависела от него, западнала.
Подобна съдба днес може да застигне асафетидата, която наподобява по вкус и аромат силфиума (кобалтовожълта, когато е стрита на прах, с аромат на цитрус и лук).
Ако нямаме прочувания и колекции на диви видове, няма да имаме резерви от генетичен материал в банките, които да кръстосваме в бъдеще", казва още Симъндс.
Повече за изчезналия аромат от времето на имперски Рим, чуйте от Никола Кереков в "Науката не спи".
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg