"Аз не съм климатолог. Може би се питате защо един космолог и физик на елементарните частици би нагазил в темата за климатичните промени. Причината е, че други, чието бъдеще зависи от правителствените политики, както и онези, които трябва да са способни да преценяват неиздържаните твърдения на политици и медии, също не са климатолози.
Подробностите около мащабните климатични модели , които правят прогнози за бъдещето, може да са сложни и объркващи, но затова пък физиката в основата на глобалното затопляне е напълно ясна и достъпна", пише в книгата си "Науката за климатичните промени" Лорънс Краус.
И въпреки, че в книгата има таблици и диаграми, тя наистина е написана достъпно и разяснява как човешката дейност е отговорна за глобалното затопляне и проследява връзката между затоплянето и тежките последици, които то ще има върху прехраната и подслона на стотици милиони хора, върху икономиката, здравните и социални системи, мигрантските кризи.
На прочутата метафора за светлината в края на тунела, която идва от бързо приближаващия влак, проф. Краус противопоставя друга: "Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които самите ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или да построим мост, по който той да мине безопасно край нас. Никога няма да узнаем, ако не опитаме."
Чуйте Димитър Николов, отговорен редактор на книгата, който разказва повече за проф. Краус и книгата му.
Лорънс Краус е канадско-американски теоретичен физик, професор по физика и автор на няколко бестселъра, включително "Физиката на Стар Трек" и "Вселена от нищото".
Той е привърженик на научния скептицизъм, научното образование и науката за морала. Краус е един от малкото живи физици, посочени от Scientific American като „обществени интелектуалци". Той е единственият физик, получил награди и от трите големи физически дружества в САЩ: Американското физично общество, Американската асоциация на учителите по физика и Американския институт по физика.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
