Преводачката Даринка Кирчева представя новото издание на тази енигматична творба на големия португалски поет, писател и есеист Феранандо Песоа. Настоящото издание се основава на подбора и тематична подредба на Мария Хосе де Ланкастре – професор по португалска литература и преводачка на Песоа на италиански, включващо откъси според желанието на самия автор. Томът с твърди корици и илюстрации от Капка Кънева се появи за 87-ата годишнина от смъртта на поета, която се отбелязва на 30 ноември. С нова транскрипция на имената, с която Даринка Кирчева осъвременява своя превод, и послеслов от Румен Стоянов, новото издание допълва цялостното усещане за тази толкова загадъчна творба.
Песоа пише трескаво, където свари, но времето му стига да публикува само четири книги приживе. Посмъртно завещава една ракла, пълна с почти 30 000 бележки, сега пазени в Националната библиотека на Португалия, и изписани с наклонен силно вдясно, трудно четим, дребен почерк. Записките са на два езика – португалски и английски, но има и на френски. Именно те стават основа за "Книга на безпокойството", която излиза почти пет десетилетия след смъртта на автора си.
Песоа публикува стихове в периодика под най-различни хетероними – почти сто. Един от тях е Бернардо Соареш, който е и фикционалният автор на "Книга на безпокойството". Поетът му дава скромна професия – помощник-счетоводител, която напомня неговата собствена. Но този помощник-счетоводител не е обикновен, той мечтае за творческо постижение и духовно осъществяване.
В края на текста на Румен Стоянов ние четем: "Песоа означава персона и той преоправдава името си, защото е личност ярка, която е обозряна в целкопуното ѝ творчество, изумителна, смайваща, неизчерпаема.“
Научете още от Даринка Кирчева за "Книга на безпокойството“.
За втори път скулпторът Живко Седларски, който от години живее и работи във Франция, показва свои творби в Салона на изкуствата в НДК. Роклите от метал са запазената марка на художника. В неговите "рокли-скулптури" "тежкият метал придобива изненадваща лекота и поетична мекота, пишат от Арт галерия НДК. "В творбите му стоманата се превръща в ефирна..
Преди две години художникът Любомир Савинов откри в галерия "Стубел" изложбата "Разминаване", а сега може да се види втората му експозиция там "Стъпка по стъпка". Творбите са предимно от 60-те и 70-те години – натюрморти, пейзажи и портрети. "Никога не съм преставал, няма и да престана да работя, поне по начина, който смятам, че е единственият..
Журито на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" присъди отличието за 2025 г. на Теодора Димова . Ет о част от словото на писателката: "Приемам това отличие като награда както за романите ми, така и за есеистиката ми в Портал "Култура", където всяка седмица, вече 13 години, пиша по широк кръг теми. В романите ми позициите ми се изказват..
В рубриката "Разговорът" Тодора Радева – изпълнителен директор на фондация "Прочети София" , и Емануил А. Видински – поет, писател и редактор в "Литературен вестник" , споделят впечатленията си като част от журито на Награди "Перото" 2025 . Прегледът на близо 180 книги им дава уникална перспектива към тенденциите, темите и занаята на..
НЧ "Бачо Киро – 1945" е домакин на проекта "Университет за хора от третата възраст в читалището", финансиран по програма "Активни читалища" на Столичната община – дирекция "Култура". Д-р Стела Ненова – фолклорист, автор на монографията "Читалище и фолклор" и дългогодишен председател на настоятелството на НЧ "Бачо Киро – 1945" – разказва в..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
За Петя Денева “Лабиринт” е не само галерия. И тя не за първи път гостува там. Ценителите я помнят от съвместния им проект с Теодора Дончева “Гора и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg