“Силно се съмнявам, че някой знае какво изпитват, живеещите в Украйна. Свикнали сме да живеем в едни безпрецедентни времена на мир. Особено моето поколение, родените след 1989 г. сме свикнали на наша територия да няма сблъсъци“, казва в ефира на “Нашият ден“ политологът Антони Герасимов.
“Ужасът на войната не е историческа отживелица, а нещо, което се случва. А сега се случва на територията на Европа и ние виждаме бягащи хора, но едва ли знаем точно как се чувстват. Докато за по-възрастните, въпреки фактическото състояние на мир, предлагано от биполярния модел на Студената война, е имало ограничения - прекъсвания на ток, постоянното чувство на заплаха, особено в Източния блог. Външният враг е бил много важен, за да може да се поддържа идеологическата обосновка на подобни режими. По-младите поколения живеехме в прекрасен нов свят, който започна да се пропуква тази година“, казва още той.
Защо страданието, породено от войната, се възприема различно?
“Може би се влиза в крайности, благодарение на новите реалности, които налагат социалните медии. От това балониране на хора всъщност се ражда неразбирателство. Ние не се разбираме в различните балони. Когато имаме едно разпокъсване на обществото, е нормално да има и лагер, който да не разбира страданието“, посочва още той в интервю за БНР.
Българската политика през 2022 г.
“Имаме една странна форма на безпомощен плурализъм. Опитваме се да изкажем някакво мнение и да извадим едни политически елит, който да бъде адекватен на днешните условия. Много трудно можем да изкараме такъв политически елит, който да бъде консолидиран и да гледа в една посока. Беше година на червените линии за вътрешната обстановка“, казва още политологът в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
