“Силно се съмнявам, че някой знае какво изпитват, живеещите в Украйна. Свикнали сме да живеем в едни безпрецедентни времена на мир. Особено моето поколение, родените след 1989 г. сме свикнали на наша територия да няма сблъсъци“, казва в ефира на “Нашият ден“ политологът Антони Герасимов.
“Ужасът на войната не е историческа отживелица, а нещо, което се случва. А сега се случва на територията на Европа и ние виждаме бягащи хора, но едва ли знаем точно как се чувстват. Докато за по-възрастните, въпреки фактическото състояние на мир, предлагано от биполярния модел на Студената война, е имало ограничения - прекъсвания на ток, постоянното чувство на заплаха, особено в Източния блог. Външният враг е бил много важен, за да може да се поддържа идеологическата обосновка на подобни режими. По-младите поколения живеехме в прекрасен нов свят, който започна да се пропуква тази година“, казва още той.
Защо страданието, породено от войната, се възприема различно?
“Може би се влиза в крайности, благодарение на новите реалности, които налагат социалните медии. От това балониране на хора всъщност се ражда неразбирателство. Ние не се разбираме в различните балони. Когато имаме едно разпокъсване на обществото, е нормално да има и лагер, който да не разбира страданието“, посочва още той в интервю за БНР.
Българската политика през 2022 г.
“Имаме една странна форма на безпомощен плурализъм. Опитваме се да изкажем някакво мнение и да извадим едни политически елит, който да бъде адекватен на днешните условия. Много трудно можем да изкараме такъв политически елит, който да бъде консолидиран и да гледа в една посока. Беше година на червените линии за вътрешната обстановка“, казва още политологът в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
Могат ли институциите да откраднат едно детство? В юридическото предаване "Законът и Темида" коментира консултантът на предаването адв. Петър Николов: "Случаят е много интересен, започва през далечната 2013 г. в Германия. Няма, разбира се, да назовавам имената на детето, за да запазим интереса му. Тази сага започва още с Решение на Брачната колегия на..
Платформата MOVE.BG започва второ издание на единственото национално проучване на зелените инициативи. То се нарича "Зелени решения от България 2025" и изследва състоянието на зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти. На телефонната ни линия на "Нашият ден" е Саша Безуханова , основател на MOVE.BG, платформа на създаващите..
На Международния ден на реките природозащитната организация WWF обяви началото на активна работа по опазването на влажните зони – ключова част от екосистемата и дом на застрашената видра. Възстановяването на тези територии е дългогодишна мисия на WWF в България, но амбициите на организацията не спират дотук. Стоян Михов , ръководител на..
Данчо Савов, председател на Българската федерация по мухарски риболов и Георги Мутавджийски от Управителния съвет на набралото вече скорост Риболовно сдружение "Искър – София", са не само запалени рибари и специалисти по пъстървите, но и сладкодумни разказвачи. Попаднали в студиото при умелите "разпитвачи" Росен Мирчев и Асен Масларски, те разказват..
Как протече първата ученическа конференция на българските неделни училища в Обединеното кралство "Българските следи във Великобритания. Известни българи-емигранти" и как бяха мотивирани децата да участват в нея в "Нашият ден" разказва Валентина Александрова – директор на българското училище "Иван Станчов" към българското посолство в Лондон...
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg