“Силно се съмнявам, че някой знае какво изпитват, живеещите в Украйна. Свикнали сме да живеем в едни безпрецедентни времена на мир. Особено моето поколение, родените след 1989 г. сме свикнали на наша територия да няма сблъсъци“, казва в ефира на “Нашият ден“ политологът Антони Герасимов.
“Ужасът на войната не е историческа отживелица, а нещо, което се случва. А сега се случва на територията на Европа и ние виждаме бягащи хора, но едва ли знаем точно как се чувстват. Докато за по-възрастните, въпреки фактическото състояние на мир, предлагано от биполярния модел на Студената война, е имало ограничения - прекъсвания на ток, постоянното чувство на заплаха, особено в Източния блог. Външният враг е бил много важен, за да може да се поддържа идеологическата обосновка на подобни режими. По-младите поколения живеехме в прекрасен нов свят, който започна да се пропуква тази година“, казва още той.
Защо страданието, породено от войната, се възприема различно?
“Може би се влиза в крайности, благодарение на новите реалности, които налагат социалните медии. От това балониране на хора всъщност се ражда неразбирателство. Ние не се разбираме в различните балони. Когато имаме едно разпокъсване на обществото, е нормално да има и лагер, който да не разбира страданието“, посочва още той в интервю за БНР.
Българската политика през 2022 г.
“Имаме една странна форма на безпомощен плурализъм. Опитваме се да изкажем някакво мнение и да извадим едни политически елит, който да бъде адекватен на днешните условия. Много трудно можем да изкараме такъв политически елит, който да бъде консолидиран и да гледа в една посока. Беше година на червените линии за вътрешната обстановка“, казва още политологът в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..
В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...
В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..
В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев. Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg