Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Минералните води на София – туристическо богатство или опустошителна разруха?

| обновено на 11.01.23 в 08:48
Снимка: БГНЕС

Какво се случва с минералните води на София? Известно е, че столицата е една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Преди време експертният екип “Околна среда“ от “Стъпка 2“ на Визия за София събира и анализира съществуващата информация за изворите на минералните води.

Събраната информация от е за 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат в Софийската котловина.

Каква е съдбата на това богатство?

“Все по-малко бани са запазени и ние ги губим ежегодно. В София е имало повече от десет такива, те естествено са наследство на Османски хамами, а преди това са били Римски“,  казва в ефира на “Нашият ден“ арх. Ивайло Захариев от Българската сдружение за термално наследство:

“Много е ценно да се каже, че това са едни сгради, на които ценността им не е само сграден фонд. Това е цяла една култура на бани, за която често се шегуваме, че това са древните молове на България. Не само, защото тогава хората са се събирали и са оставали там по цели дни, но и майките са избирали девойки за съпруги на синовете си. Прекарвало се е много време в тях. Тази култура е наследство от Римската империя“.

“Ние наричаме местата с минерална вода бани, но банята в Банкя все още е спа център, възстановена е изцяло, но се ползва само едното крило и всъщност са смесени мъже и жени. Това е добре, че може да събере семействата заедно на почивка, от друга страна обаче, това е наистина спа център и хората са с бански. Ние загубваме тази банска култура, за която говоря до момента. Всички тези курорти, за които знаем – и “Карлови Вари“, и “Баден-Баден“, и “Будапеща“. Това са запазени бани и в днешно време“, казва още той в интервю за БНР.

Защо в София няма минерални бани?

“Затова трябва да се пита общината, с която ние много години се борим. Изгубваме тази култура, защото тя не се осъзнава. Когато една култура се неглижира 20-30 г., тя се загубва.

От извора на централна минерална баня всеки ден изтича 1 млн. литра на ден минерална вода. Това нещо го хвърляме в канала и в туби на граждани, които събират вода. София губи много от това, че не ползва ресурсите си. В града има над 30 извора, а ние имаме две-три стари минерални бани“, посочва още той.


Добрите примери…

“У нас има и добри примери, но те са в по-малки селища, като банята в село Ягода и тази в село Красново. Във Вършец например се правят много големи постъпления, за да се възстанови банята целогодишно“, казва още архитектът.

Какво трябва да се промени?

“Основната причина, която общината изтъква, е липсата на средства. За мен това е управленско безсилие. Проблемът е в цялостната липса на визия какво да се прави с минералните бани и с музеите на София. Тук отиваме изобщо към управлението на София, което очевидно не е добро“, казва още той в интервю на Божидар Александров за “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, БНР 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Споделяне на наследството

Валерия Хог от София учи и работи години наред в чужбина, както във Франция, така и в Ирландия. Село Владимир до Радомир я привлича с близостта си до София, със старите си къщи и прекрасната гледка към радомирската котловина.  Къщата, която тя възстановява, е строена преди век, така че спасяването е било съвсем навременно, даже закъсняло...

публикувано на 12.05.24 в 11:25

Вяра и суеверие

Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя..

публикувано на 12.05.24 в 09:05

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия?

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за  " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика огромни протести в Тбилиси, бъде приет? На 11 май, в събота, предстои третото и може би фатално гласуване на този законопроект, който вероятно ще постави на риск цялото демократично наследство на..

публикувано на 11.05.24 в 08:50
Антония Ламбиева и Александра Величкова

Проявленията на земното

Антония Ламбиева и Александра Величкова са възпитанички на Националната художествена академия и заедно изработват керамика в ателието си в София. Освен керамични съдове за дома, те изработват и пана за градската среда. Както много млади керамици, двете дами присъстват активно в дигиталното пространство, където ги срещнах и аз. При все това и..

публикувано на 10.05.24 в 18:05
Константин Фотинов и сп.

130 години организирано журналистическо движение

През 1844 г. Константин Фотинов започва да издава сп. "Любословие" в град Смирна, който тогава се намира в пределите на българските земи под Османско владичество. С появата на това издание се заражда българският периодичен печат, чиято 180-годишнина честваме днес. Тази година се навършват и 130 години от появата на първото организирано..

публикувано на 10.05.24 в 15:46