Какво се случва с минералните води на София? Известно е, че столицата е една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Преди време експертният екип “Околна среда“ от “Стъпка 2“ на Визия за София събира и анализира съществуващата информация за изворите на минералните води.
Събраната информация от е за 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат в Софийската котловина.
Каква е съдбата на това богатство?
“Все по-малко бани са запазени и ние ги губим ежегодно. В София е имало повече от десет такива, те естествено са наследство на Османски хамами, а преди това са били Римски“, казва в ефира на “Нашият ден“ арх. Ивайло Захариев от Българската сдружение за термално наследство:
“Много е ценно да се каже, че това са едни сгради, на които ценността им не е само сграден фонд. Това е цяла една култура на бани, за която често се шегуваме, че това са древните молове на България. Не само, защото тогава хората са се събирали и са оставали там по цели дни, но и майките са избирали девойки за съпруги на синовете си. Прекарвало се е много време в тях. Тази култура е наследство от Римската империя“.
“Ние наричаме местата с минерална вода бани, но банята в Банкя все още е спа център, възстановена е изцяло, но се ползва само едното крило и всъщност са смесени мъже и жени. Това е добре, че може да събере семействата заедно на почивка, от друга страна обаче, това е наистина спа център и хората са с бански. Ние загубваме тази банска култура, за която говоря до момента. Всички тези курорти, за които знаем – и “Карлови Вари“, и “Баден-Баден“, и “Будапеща“. Това са запазени бани и в днешно време“, казва още той в интервю за БНР.
Защо в София няма минерални бани?
“Затова трябва да се пита общината, с която ние много години се борим. Изгубваме тази култура, защото тя не се осъзнава. Когато една култура се неглижира 20-30 г., тя се загубва.
От извора на централна минерална баня всеки ден изтича 1 млн. литра на ден минерална вода. Това нещо го хвърляме в канала и в туби на граждани, които събират вода. София губи много от това, че не ползва ресурсите си. В града има над 30 извора, а ние имаме две-три стари минерални бани“, посочва още той.
Добрите примери…
“У нас има и добри примери, но те са в по-малки селища, като банята в село Ягода и тази в село Красново. Във Вършец например се правят много големи постъпления, за да се възстанови банята целогодишно“, казва още архитектът.
Какво трябва да се промени?
“Основната причина, която общината изтъква, е липсата на средства. За мен това е управленско безсилие. Проблемът е в цялостната липса на визия какво да се прави с минералните бани и с музеите на София. Тук отиваме изобщо към управлението на София, което очевидно не е добро“, казва още той в интервю на Божидар Александров за “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: БГНЕС, БНР
"Прогледай, твоята вяра те спаси", казва Господ Иисус Христос на един нещастен слепец в евангелското четиво, посветено на йерихонския слепец. Когато Христос призовава Йерихонския слепец при Себе си, Той го пита: "какво искаш да ти сторя?"... И той отвърнал: "дай ми да прогледам!" Той съзнава своята телесна слепота, а ние в по-голямата си част не..
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
