“Цялата реторика с червените линии обикновено е предизборна, а в нашия политически процес тя влезе точно през изборите. Много от партиите, включително най-големите, отправиха кампании, очертани от червените линии. По този начин обаче те се вкараха в стратегическа невъзможност на следващ етап да могат да се разберат и да се обединят около определени политики.“
Това каза в интервю за БНР политологът Александър Димитров.
“Тази политика на червените линии не е отшумяла, напротив, дори “Продължаваме промяната“ да твърдят, че хората, които говорят имат червени линии, така или иначе те съществуват, друг е въпросът дали те са неприкосновени и дали всъщност не служат за оправдание на партиите да не правят това, което се очаква от тях“, посочва още той и допълва:
“Подкрепям тази теза, че в момента, в който възпроизведохме резултатите в настоящия парламент, всяка една от сериозните партии започна да мисли и да планира кампания, която неминуемо наближава.
Според мен умишлено беше протакан процесът по опита да се сформира правителство. Политическите играчи в последните две години са в една парламентна предизборна кампания и вече им личи, защото те все по-малко говорят за политиките по начина, по който обикновено ги комуникират, когато трябва да се търси решение“.
Какво отблъсква електората?
“Ако нашите народни представители отблъснаха с нещо електората, това е липсата на достойно поведение в политическите институции на държавата и това е нещо, което ги нарани, подкопа доверието в тях и така се намираме в един двегодишен период на много тежка ерозия на достойнството в политиката“, казва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Действителността в политиката е такава, но това не означава да принизим дебата – публичният имидж и облик и действията на политическите институции до равнището на “селски сбор в късните часове на деня“.
“Високото образование не е пълна гаранция за успешно управление. Не само образованието е критерий, но то е част от желанието за достойно поведение, за подкрепата на личното и институционалното достойнство. Нашите народни представители забравят, че когато влязат в политическата институция, не присъстват там просто в лично качество, те се превръщат в интегрална част от политическото достойнство на нацията. Политическите актьори трябва да измислят формула, по която да работят. Кампаниите им да преминават във форма, която позволява диалог след изборите. До този момент кампаниите не бяха такива и самите партии много мързеливо ги провеждаха“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
За борбата с разпространението на райски газ и употребата на наркотични вещества в Lege Artis разговаряме с д-р Юлиян Караджов , биохимик и експерт по наркотични вещества. Промени в закона за здравето предвиждат пълната забрана на райски газ освен в посочени законово случаи. Столична дирекция на вътрешните работи извършва проверка за..
По инициатива на Българската педиатрична асоциация се проведе XVI Национален конгрес по педиатрия с международно участие. 650 участници, 55 партньори, 148 доклада, 62 постера – какво стои зад тези цифри и какви бяха акцентите в събитието разказва проф. д-р Иван Литвиненко , председател на УС на Българската педиатрична асоциация. Проф. д-р..
На днешния 25 септември в Българската телеграфна агенция се провежда пресконференция под наслов "На въздух – да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението", която отбелязва изминалия Международен ден на чистия въздух за синьо небе (7 септември), Европейския ден без автомобили (22 септември) и предстоящия Световен ден на сърцето..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" природозащитникът Вера Стаевска сподели своите размишления относно активизма на битово ниво и умората от постоянните борби. Тя говори за трудността да прехвърляш ценностите от професионалния в личния живот и за разочарованието от липсата на ангажираност у хората. Стаевска отбеляза, че..
Резултати от проучване сочат, че над половината от украинците искат да останат в своята държава въпреки всички рискове и трудности. Един разказ за Украйна от първо лице – разказва в "Нашият ден" журналистката Николета Атанасова , която се завърна от страната. По думите на Атанасова българите погрешно възприемат Украйна като някакво..
Най-големият плюс на киното е, че когато говори за травмите от миналото – това може да бъде колективно преживяване: на неговия автор, човека, който..
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа..
Силна късометражна програма, с разнообразни теми и епохи, в които се развива действието във филмите, равностойна на пълнометражната, и много стойностни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg