Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екранната болест

Доц. Стоян Везенков: Будността, с която сме адаптивни и креативни, я подарихме на екраните и превърнахме човешкият елемент в несъвършения фактор.

Снимка: Pexels

Ако видим на улицата през деня човек, който надига бутилка алкохол, за да си успокои нервите или да прогони скуката, сигурно ще се шокираме. Не така реагираме, ако човекът, вървейки, гледа телефона си, може даже да не го забележим, гледайки нещо на своя. Екранната зависимост е нов, затова пък пандемично разпространен феномен.

Няма да е пресилено, ако кажем, че поне веднъж седмично си обещаваме да намалим времето, което прекарваме пред екран. А поводи за притеснение има немалко.

Откъде започва зависимостта

"Когато направим пълна функционална оценка на нервната система, вкл. ЕКГ на кората на мозъка, можем да кажем дали ползването на технологии влияе поведенчески. В най-тежките случаи поведението е сякаш късаме нещо от тялото, изтъква доц. Стоян Везенков, основател на първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки, доктор по невробиология, сертифициран неврофийдбек терапевт.

Зависимостта се вижда, защото е свързана със забавяне на работата на мозъка. Изглежда така, сякаш човекът е със затворени очи и се рее в облаците. Мозъкът работи на сънищен режим, оттам идва едно масово падане на когнитивните способности. С напредъка на технологиите екранът замества общуването, развиването на способности, мисленето, действието, екранната стимулация замества реалната.

Днес почти няма човек без дефицит на вниманието, проблеми с концентрацията и/или паметта. При четенето се появяват сериозни дефицити. Видеата заместиха четенето и способността на генерираме образ, да търсим решение и смисъл намаляват.

В един момент така се срастваме с екраните, че те са част от нашата телесност, не само от всекидневието ни. Има хора, които стават нервни и притеснени, ако телефонът им не е наблизо – това е ново явление.

Зависимостите винаги вървят с депресивност. Депресивността никога не е била толкова разпространена, не става въпрос като диагноза, а като поведение и състояние – просто хората станаха депресивни. Дължи се на неучастието на тялото в каквито и да е реални процеси. В телесен план виждаме ясни показатели за депресия – емоциите не предизвикват реакции в тялото, започваме да се превръщаме в автоматични същества, полуавтомати.

И преди екранното време забелязвахме, че когато човек спре да учи, да се вълнува от новото, да се развива, тялото започва да боледува.

Наблюдава се при заможните семейства, при които презадоволените деца, на които нищо не им липсва, или развиват зависимост, или боледуват. Сега екраните водят до подобно презадоволяване и всички сме в тази ситуация на разглезени деца. Порочен кръг е – колкото повече екраните ни дават наготово всичко и ни възпитават да не правим усилия, толкова по-апатични и пасивни ставаме, спираме да сме творчески личности, да се развиваме.

Импулсът да се печели е в основата на това, което виждаме – продуктът сме ние, нашето внимание, то се манипулира, насочва, предвижда и продава.

Не помага ограничаването на екранното време, детоксът не помага, разнообразните форми на самопомощ не помагат.

Нужна е помощ от специалист. Терапевтична помощ, която – забележете – включва екрани. На тях се вижда как влияят екранните стимулации върху тялото му – това е тази биологична обратна връзка. Променяйки реакцията към тялото, вече можем да говорим или за ограничаване на екранното време или да променим съдържанието на екранното преживяване.

Навикът да живеем и функциониране с приспан мозък може да доведе до много тежки проблеми и да ни въвлече в тежки ситуации.
Будността, с която сме адаптивни и креативни, я подарихме на екраните и превърнахме човешкият елемент в несъвършения фактор. Остана ни потребителското поведение.

В разговора, доц. Стоян Везенков ще се спре и на особено опасната екранна зависимост при децата.


Доц. д-р Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „Неофит Рилски“ до 2019 г. Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 г. основава и ръководи първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални терапевтични и тренировъчни програми с психофизиологични апаратурни методи, вкл. биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.
По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Даяна Димитрова – носител на наградата

Еврика! Успешни българи: Даяна Димитрова

Тя е красива и пълна с изненади млада жена. Само преди месец стана носител на наградата "Млад фермер" на Фондация "Еврика". През 2012 г. се регистрира като земеделски производител и изпълнява проект по програма "Млад фермер" за трайни насаждения и пчелни семейства. Прекъсва образованието си по балканистика и се записва “Растителна защита“ в Аграрния..

публикувано на 26.02.24 в 17:00

"Змейска" топонимия по българските земи

Планетарното честване на китайския зелен дървен дракон някак си ни подсеща за нашите местни приказни чудовища, забравени в старите ни детски книжки. Змейове, лами и хали се спотайват дребни и безобидни за облъчените ни от крещящи образи и звуци сетива. Било е време обаче, когато те са владеели въображението на хората, което ги е създало едновременно..

публикувано на 26.02.24 в 12:57
Румен Златев

Военен разузнавач събра пътуванията си в "Семки от живота"

Някои пътешестват както дишат, други скитат по работа, трети пътуват навътре към себе си. Моят първи гост, Румен Златев, успява да съчетае и трите формули за пътуване в изпълнения си с приключения жизнен път и да ги събере в сборника с разкази "Семки от живота". Той израства във Варна и закономерно след завършването на френската гимназия там се..

публикувано на 25.02.24 в 13:25

Студентът Мартин Тотев създаде антитреморна ръкавица

Студентът по информатика Мартин Тотев от Пловдивския университет създаде ръкавица, която неутрализира треперенето на ръцете на хора, които страдат от тремор, болестта на Паркинсон и други неврологични заболявания. С разработката си Мартин Тотев спечели първо място във второто издание на конкурса Start-up Academy, организиран от висшето училище. Първото..

публикувано на 25.02.24 в 10:30

Метеор през хартията – Епизод 2: Иван Методиев

"Метеор през хартията" – серия от четири предавания по "Радиоенциклопедия", посветени на знакови поети от втората половина на XX век, отишли си внезапно Епизод 2 – Иван Методиев През лятото на 2001 г. авторът на пронизващи с визията си за българската съдба стихове Иван Методиев бе открит мъртъв край бреговете на р. Места. Методиев – създател..

публикувано на 24.02.24 в 14:35