Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

БНР отбелязва 88 години от създаването си

Снимка: Ани Петрова

Днес Българското национално радио (БНР) отбелязва 88 години от създаването си. На 25 януари 1935 година министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредба-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост.

По традиция БНР ще отбележи рождения си ден с тържествена церемония по връчване на годишните награди на общественото радио и на Голямата награда "Сирак Скитник".

Какво е радиото за хората от екипа на предаването “Нашият ден“ по програма “Христо Ботев“?

Ето какво споделиха те в ефира на БНР:

“Радиото е за някои единственият начин, за да не се чувстват самотни, а за други е пренасяне на друго място. За трети е магия, за четвърти е професия, а за пети е това, за което са родени“, казва водещата Мартина Кръстева.

“Радиото е информационна сила, която има голямо влияние в днешния свят. Вълна, която преодолява всякакви препятствия, за да стигне до всеки едни и да му придаде и настроение, и малко и доза щастие“, Божидар Александров, един от водещите на предаването.

“Представям си стар радиоапарат от тези големите, които дядо ми и баба ми имаха в тяхната дневна на село. Представям си как дядо ми си го пуска, за да слуша сутрин новините. Чувството е на една приятна рутина, която задава много хубав тон на деня ми“, казва Милена Воденичарова от екипа на “Нашият ден“.

“Радио е нещото, без което не мога. То е среща с нови интересни хора. То е нещо, от което научаваме много неща. То е всичко за мен!“, казва Таня Любенова, също водещ на “Нашият ден“.

“Радиото е приключение“, казва Кирил Чобанов, редактор в предаването.

“Магия и призвание“, са думите на водещия Александър Райчев.

“Още от първия уокмен, който получих на 15 години, радиото за мен е задължителен спътник. Даже осъзнавам, че се е превърнало именно в задължителен, дори не съвсем избран. Превърнало се е в нещо, без което не мога. Във всичките тези години, в които най-различни програми преминаваха през ушите ми, а оттам понякога преминаваха към мозъка, понякога към сърцето, се оказа, че наистина не мога вече да живея без него“, казва водещата Люба Константинова.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30