БНР отбелязва 88 години от създаването си

Днес Българското национално радио (БНР) отбелязва 88 години от създаването си. На 25 януари 1935 година министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредба-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост.

По традиция БНР ще отбележи рождения си ден с тържествена церемония по връчване на годишните награди на общественото радио и на Голямата награда "Сирак Скитник".

• БНР връчва голямата награда "Сирак Скитник" и годишните си награди

Какво е радиото за хората от екипа на предаването “Нашият ден“ по програма “Христо Ботев“?

Ето какво споделиха те в ефира на БНР:

“Радиото е за някои единственият начин, за да не се чувстват самотни, а за други е пренасяне на друго място. За трети е магия, за четвърти е професия, а за пети е това, за което са родени“, казва водещата Мартина Кръстева.

“Радиото е информационна сила, която има голямо влияние в днешния свят. Вълна, която преодолява всякакви препятствия, за да стигне до всеки едни и да му придаде и настроение, и малко и доза щастие“, Божидар Александров, един от водещите на предаването.

“Представям си стар радиоапарат от тези големите, които дядо ми и баба ми имаха в тяхната дневна на село. Представям си как дядо ми си го пуска, за да слуша сутрин новините. Чувството е на една приятна рутина, която задава много хубав тон на деня ми“, казва Милена Воденичарова от екипа на “Нашият ден“.

“Радио е нещото, без което не мога. То е среща с нови интересни хора. То е нещо, от което научаваме много неща. То е всичко за мен!“, казва Таня Любенова, също водещ на “Нашият ден“.

“Радиото е приключение“, казва Кирил Чобанов, редактор в предаването.

“Магия и призвание“, са думите на водещия Александър Райчев.

“Още от първия уокмен, който получих на 15 години, радиото за мен е задължителен спътник. Даже осъзнавам, че се е превърнало именно в задължителен, дори не съвсем избран. Превърнало се е в нещо, без което не мога. Във всичките тези години, в които най-различни програми преминаваха през ушите ми, а оттам понякога преминаваха към мозъка, понякога към сърцето, се оказа, че наистина не мога вече да живея без него“, казва водещата Люба Константинова.

Чуйте разговора в звуковия файл.