Какви са обществените нагласи преди поредните предсрочни парламентарни избори?
“Имаме истинска криза в политически план, липса на каквато и да било диалогичност и усещането в част от политическите партии, че когато се отиде на избори, нещата ще са по-добре за дадената формация. Хората обаче се изтощават."
Това каза в интервю за БНР Евелина Славкова от изследователски център “Тренд“.
“Видяхме много добре на последния вот през октомври месец, колко демотивиращо беше за пореден път хората да отидат да гласуват. Това се изрази най-ясно с поредните коментари за ниската избирателна активност. Другото нещо, с което може би ще свържем това Народно събрание, са поредните промени в изборното законодателство, за които тепърва ще видим какво ще произведат на избори“, казва още тя.
Обществената оценка…
“Видяхме изключително ниски обществени оценки спрямо дейността на 48-ото Народно събрание. Това в голяма степен се дължи на факта, че то не възпроизведе редовен кабинет и разбира се на традиционното възприятие към Народното събрание като нещо, към което обичайно има ниско доверие“, посочва още тя в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
Финална оценка ще измерим през февруари месец, когато бъде разпуснато Народното събрание, когато всичко бъде официализирано и от страна на президентската институция с насрочването на изборите, така че през инструментите на социологията съм почти 100% убедена, че ще потвърдим ниската оценка спрямо дейността на Народното събрание.
Не се чу и разбра много ясно и силно какво всъщност се случваше в залата. Може би най-емблематичното ще остане изборът на председател на Народното събрание, по-скоро невъзможността да се избере. Помним, че много трудно се избра председател на Народното събрание, което само по себе си постави основата на това, което наблюдаваме като политически процес“, казва още Славкова.
“Сега ще бъде много важен и интересен въпросът по какъв начин ще гласуват – с машина или с бюлетина. Освен тези политически аспекти, следим и т.нар. икономически индекс, перспективите, които обществото вижда пред себе си в икономически план, защото това е много ключово и основополагащо за изборите, които правят хората“, каза още тя и подчертава:
В нашите проучвания, които вече 4-5 години редовно провеждаме всеки месец, за първи път много ярко, много силно се видя във въпрос, свързан с проблемите в българското общество, че обедняването, високите цени, инфлацията са в най-голяма степен важни за обществото в момента. Темата е ясна и продължава да бъде ключова и за тази предизборна кампания, която ще наблюдаваме. Ние сме в една перманентна двугодишна предизборна кампания – не знаем кога започна, не знаем кога ще спре.
Това пречеше на разумната дейност в Народното събрание. Как в такава ситуация ще се правят непопулярни политически решения, които ситуацията изисква?!“, пита тя.
Имат ли профил негласуващите?
“Негласуващите не са една хомогенна група. Има редица аргументи защо те не гласуват и тя не е свързана само с това, че липсва политическа формация, за която те смятат, че 100% ще изразява техните представи за политики“, казва още Славкова.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
