SOS екранни деца

Изтъкани от добри намерения родителите често дават на малките деца екрани, за да могат да ги нахранят, за да учат песнички, чужд език или просто за да спечелят няколко минути, в които да успеят да свършат нещо. Смята се, че ако детето не прекалява с играенето на игри и не гледа неподходящо съдържание, екранът е добра бавачка.

Само, че излагането на екран от ранна детска възраст има много тежки последствия върху детското развитие. Лекари и специалисти алармират, че клиниките са пълни с деца, които не прохождат, не проговарят, имат забавено телесно, емоционално и умствено развитие и дефицит на комуникативни способности, а нерядко и симптоми като при аутизъм. Нерядко на деца се дават диагнози като дефицит на вниманието, хиперактивност или апатия, когнитивни и поведенчески дефицити.

"Не е трудно да се разбере кога е започнала екранната зависимост – казва доц. Стоян Везенков, защото развитието спира тогава. Когато видим дете на 3 години, което не е проговорило, не общува и още е с памперс, ясно може да се види кога е започнала екранната зависимост и ако това е станало на 6 или 8-месечна възраст, развитието е спряло там. При подходяща терапия, детето се връща към нормален цикъл на развитие, което означава, че няма аутизъм, с каквато диагноза е било доведено".

Осъзнат проблем в обществото е съдържанието (гейминг, хазарт, социални мрежи, насилие, порнография), което деца и подрастващи възприемат чрез екран, но и самото седене пред екран уврежда развитието.

• Екранната болест

Нещо повече – екранната зависимост усилва всяка друга патология и съществуваща зависимост. Днес това е особено видно с хазарта, който по всякакъв начин се промотира като форма на забавление и прекарване на свободното време през екран. Вече не е необходимо да отидеш до казино или игрален автомат, достатъчно е да отвориш съответното приложение в телефона си и да заявиш, че имаш навършени 18 години.

Когато изчезне будността – изразяваща се в мислене, справяне, творчески подход – тялото се отказва и изгубваме защитните сили, които се борят за смисъл. Психичните процеси влияят и на имунния отговор и когато сме приспани от екраните, защитните ни сили падат.
Към това се добавят и хроничните проблеми с безсънието – когато през деня сме в сънищно състояние и нервната ни система спи, няма как да имаме хубав качествен сън нощем.
Често при нас идват пациенти с паник атаки и тревожност, а нервната им система спи.
Промени могат да настъпят, само когато се събудим за реалния живот, за непосредствените си проблеми и за човека до нас и човека вътре в нас“.

Чуйте разговора с доц. Стоян Везенков за разрушаващото въздействие на екранната зависимост при възрастни и деца.

Доц. д-р Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „Неофит Рилски“ до 2019 г. Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 г. основава и ръководи първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални терапевтични и тренировъчни програми с психофизиологични апаратурни методи, вкл. биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.