Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Прокълнатите" поети – жалони в българската история

Мариета Иванова-Гиргинова, Владо Любенов и Бойко Ламбовски в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: БНР

Говорим за българските "прокълнати" поети и писатели, по-късно отречени от идеологически мотивираното литературознание. За символисти и декаденти, ужким "преодолени" от здравия пролетарски мироглед. Учебникът по литература на един от групата около сп. "Хиперион" – Иван Радославов от 1935 г., представя достиженията на Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. като венец на новата ни литература и възможност за себепознание на народния дух, но сетне самият Радославов е низвергнат като изследовател и вече няма възможност да пише.

Какво се крие зад съдбите на слабоизвестните и днес на широката публика автори от началото на века? Коя е например жената, наречена Люсиен, заради която Димитър Бояджиев се самоубива, обезсмъртена в прочутото му стихотворение "Писмо"?

Според доцент Елка Димитрова, зам.-директор на Института за литература към БАН, българските символисти са изиграли голяма роля за модернизиране на обществото ни, а техни творчески наследници могат да се намерят и във втората половина на ХХ век, и дори днес. Доцент Мариета Иванова-Гиргинова разказва за българските драматурзи символисти и за присъствието им в културния живот на епохата, както и за съвременни проекти, свързани с популяризиране на творчеството им. Владо Любенов пък говори за своя филмов проект за възкресяване и полузабравени поети, и разказва за своя леля от Пазарджик, която вероятно е музата в стихотворението "Писмо" на самоубилия се през 1911 г. Димитър Бояджиев поради нещастна любов.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45