Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Криптовалутите между ентусиазма и скептицизма

Снимка: Pixabay

Кое е ценно и стойностно, е въпрос, който занимава хората отдавна. В хода на историята има немалко случаи, когато хората масово са били убедени, че дадена стока е ценна. Един от най-известните примери са холандските лалета през 17-и век. Луковиците, пренесени от Османската империя и захванати на местна почва, започват да се продават за баснословни цени на наскоро възникналата Амстердамска борса. През 1636 г. спекулативният балон се надува дотолкова, че цената на няколко луковици редки сортове достига тази на къщите. Но през следващата 1637 г. пазарът внезапно се срива, мнозина губят огромни богатства, а холандските лалета стават нарицателно за спекулативен балон.

Такава ли ще е съдбата на криптовалутите, е рано да се каже – несигурността в света в момента е довела до отлив на интерес към рискови активи, от друга страна, криптовалутите представляват интерес заради своята децентрализираност, възможността да оперираш с тях в дигиталната среда, в която няма нужда от доверие. Също така не е възможно някой да ти запорира активите в крипто и да ги вземе.


Благослав Михайлов, създател на платформата "Стража", разказва какво е блокчейн технология, на какъв принцип работят криптовалутите, за какво се използват и как се копаят.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10