Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иля Бер: В Русия има 4-5 различни Русии

Иля Бер
Снимка: личен архив

В навечерието на 24 февруари, когото ще се навърши една година от нападението на Русия над Украйна, в "Мрежата" гостува Иля Бер – журналист, редактор, фактчекър. В момента той живее в Талин, Естония, и работи в най-големия новинарския сайт "Delfi", който обхваща трите прибалтийски републики – Литва, Латвия и Естония. Иля Бер е основател и главен редактор на сайта "Проверено. Медия".

Преводът в ефир е на Владимир Бернер.

Защо руснаците не излизат на улицата

"Отговорът е много прост, но на него трябва постоянно да се отговаря. В Европа, много отдавна, хората живеят в една различна ситуация. В Русия са забранени всякакви митинги, демонстрации, които не са съгласувани с властите. През последните пет години всяко излизане на улицата, дори сам човек да излезе да протестира, е забранено и това, в най-добрия случай, може да доведе до глоба или арест от 10 до 30 дни. Ако излезеш да демонстрираш срещу войната, това води до наказателно дело /…/ Има и друг отговор на този въпрос. Сигурно знаете за това как немците в хитлеристка Германия са се държали през 30-те години на ХХ век. Питали са ги защо не излизат на масови протести. В Русия не е съвсем така, но отговорът на този въпрос е горе-долу същият."

Агресията като защита. Как се прави това?

"Това се прави с изпитани през годините и проверени начини. Неслучайно сега в социалните мрежи можем да видим цитати от Хитлер, от Гьобелс. Някои от тях са фалшиви, други са оригиналните цитати. Това е нещо, което сега се повтаря в риториката на съвременните руски пропагандисти. Ако контролирате всички основни медии и предоставите такава информация, като постоянно повтаряте един и същи рефрен, независимо че той не отговаря на истината, можете да убедите в това повечето хора. Колко ще е голям броят на тези хора, зависи от редица обстоятелства. В една толкова голяма страна като Русия десетки милиони хора могат да бъдат обработени по този начин и това ще е мнозинството в страната. Това е един разбирам психологически феномен – хората са създадени така, че искат да бъдат смятани за добри. Знае се, че добрите хора в добрите страни не започват агресивни войни. Щом е започнала война, значи това е справедлива война. Това е фактор в човешката психика. Човек иска да се вижда добър и трудно може да бъде прекършена една такава тенденция, която се наслагва с годините. Да разбереш, че ти си на страната на злото и си част от това зло, за нормалните хора води до дисонанс, който трудно може да бъде преодолян, но много е по-просто за обикновения човек да се убеди, че е добър, че хората около него са добри и са на страна на доброто. По такъв начин това послание на пропагандата попада в една добре наторена почва. За голямо съжаление това може да се случи във всяка една страна, с всеки един народ. И това, че повечето хора по света нямат такъв личен опит като руснаците, слава Богу, прави нещата разбираеми."

Най-чувствителната струна на руснаците

"В Русия има 4-5 различни Русии, които говорят на един и същ език, виждат едни и същи неща, но ако се разровиш, разбираш, че те са представители на различни Русии. Една част са ултрапатриотите. Това са милитаристи, за които, както и за Путин, разпадът на СССР представлява една огромна трагична травма. Това са хора, за които главната ценност на живота им е величието на тяхната държава, а не тяхното собствено благополучие, благоденствие. Тези хора са около 15% според мен. Има мнозина, според изследванията те са около 10%, но според мен са около 20%, които вътре в себе си са срещу войната, разбират какво представлява властта на Путин и ако ги попитат дали нещо зависи от тях, то те веднага биха казали, че искат да спрат войната. Ако съм прав и ако наистина става дума за 20%, то това означава, че говорим за около 25 милиона човека. Това е много, но те нямат никаква организация, нямат ресурси, нямат оръжие и остават незабелязани. Те не могат просто ей така да излязат един ден и да превземат Кремъл.

По-голямата част от населението, не по-малко от 60% – това са инертни хора, за които е важно да не бъдат закачани. На тях им е все едно какви земи се завземат или присъединяват… Те се поддават лесно на пропагандата и повтарят тези послания, но ако се промени пропагандат, те ще възприемат новите ѝ постулати и ще говорят противоположното на това, което са казвали преди един месец, и няма да виждат никакво противоречие в това. Те искат да има какво да ядат, те искат да раждат деца в Русия и да не бъдат закачани."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – личен архив на Иля Бер
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33