Проф. Димо Чешмеджиев: Паметта за светите братя Кирил и Методий

Успение Кирилово или откритията на медиевистите в една хипотеза за светите братя Кирил и Методий, както и какво прошепват фреските на Сан Клементе в Рим – в "Теrra Култура“ разказва  проф. д-р Димо Чешмеджиев, изследовател в Кирило-Методиевския научен център при БАН.

Юбилейни инициативи ще бележат цялата 2023 година: 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия (12 декември 1913 г.) и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия (22 май 1963).

14 февруари е единствата дата в българския календар, която е най-автентичната с доказателства, свързани с делото на светите братята Кирил и Методий.

"Това е датата на смъртта на Свети Константин Кирил Философ или както се казва в Средновековието, успението на светеца, тъй като те не умират, а те заспиват. И когато заспят, тяхната душа вече е пренесена на седмото небе, където ще блаженстват вечно“, казва проф. д-р Чешмеджиев.

Той допълва, че тази дата се споменава в някои от житията. На първо място, това е Пространното житие, което датира от IX век. То е написано малко след смъртта на светеца, като най-ранните преписи са от XIV век средата, но така или иначе те дават именно тази дата за смъртта на св. Константин Кирил Философ.

"Истинският рожден ден на светците е, когато умират и отиват във вечния живот, защото земният живот е само подготовка да вечния“, посочва  медиавистът.

• НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ“ отдава почит към паметта на своя патрон

Какво се крие зад датата 11 май, като поменална за Кирил и Методий и какво произтича след това?

"Тази дата се появява по-късно и не може да се каже, че имаме 100% сигурни сведения как се появява, тъй като сведенията са твърде малко. Но има различни хипотези. Основната е, че тя произтича от помена на Свети Методий, брата на Константин Кирил Философ, който е на 6 април, тогава той умира във Великоморавия“, казва проф. Чешмеджиев.

Той допълва, че това е първата дата на почитание на Свети Методий – точно 6 април. Но когато учениците на Кирил и Методий идват в България, двамата светци започват да се почитат заедно, като общият помен не е на 14 февруари, а на 6 април, защото Методий има по-висок църковен сан. Той е бил архиепископ и е особено почитан, защото той е родоначалникът на Охридската архиепископия. Някои писмени паметници от XII век сочат, че Методий е бил архиепископ на Охрид, но това не е вярно исторически.

Двамата братя започват да се възприемат като двойка светци от времето на Климент Охридски, когато той пише Похвално слово за двамата.

Успенският сборник, датиран от края на XII век и началото на XIII век, сочи като основен артефакт за утвърждаването на общия помен 11 май, като официален ден за почитане на светците. Едва след приемането на Григорианския календар през 1916 г. и началото на отчитането на дните по т.нар. "нов стил" 24 май се превръща в ден на почит към двамата светци.

"Дата 25 август се съдържа само в български ръкописи, най-често от територията на Търновската патриаршия и от територията на Охридската архиепископия. Докато 11 май се среща и в руски ръкописи“, пояснява проф. Чешмеджиев.

Базиликата "Сан Клементе“

Базиликата "Сан Клементе“ е на три нива, като две от тях са под земята. На най-ниското се намира антична сграда от І век, направена върху изгоряла през 64 г. по време на Нероновия пожар постройка. Второто (средното) ниво е християнска базилика от ІV век. Третото ниво се състои от трикорабна базилика, изградена през ХІІ век с ниска камбанария и атриум.

От тази първа базилика е останала крипта, в която се намира гробът на св. Константин-Кирил Философ, погребан там през 869 г. Той е обкръжен от мемориални украшения, подарени от различни славянски народи. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от Българската православна църква с портрета на Кирил и с надписи на български и италиански език. 

Сегашното ниво на базиликата е от XVI век. За базиликата се грижат ирландски монаси. Именно един от бившите игумени на този манастир Леонард Бойл намира мощите на Константин Кирил Философ, които доста дълго време са били загубени.

Култът към Свети Кирил в Западната църква винаги е бил свързан със Сан Клементе, който е общо християнски светец.

"Една фреска е важна за нас, но тя вече я няма, защото е доста избледняла и е свалена от стената. Това е "Частният съд на Константин Кирил Философ". Тази сцена я има само в Западната църква. Частният съд представя много заслужили хора за Християнската църква, които са представени на Исус Христос, за да могат те да не дочакат Второто пришествие, когато всички ще бъдат съдени наново – и живите и мъртвите, а те ще отиват по-рано там да блаженстват, защото са заслужили“, посочва проф. Чешмеджиев.

Чуйте целия разговор с проф. д-р Димо Чешмеджиев в звуковия файл.