Излезе сборникът в чест на професор Светлина Николова

Освен традиционния Трифон Зарезан и привнесения св. Валентин, на 14 февруари се пичита и Успението на св. Кирил, създателя на първата славянска азбука и, заедно с брат си св. Методий, основоположник на славянската писмена култура, в чиято основа е езикът на българските славяни, т.е. на нашите далечни предшественици. По традиция денят се отбелязва тържествено от Кирило-Методиевския научен център на БАН. Тази година акцент в честването беше представянето на сборника "А на жената бяха дадени крила", издаден в чест на личния юбилей на дългогодишната директорка на Центъра и уважавана специалистка по палеославистика проф. Светлина Николова.

Сборникът излиза като специално издание на списание Palaeobulgarica и е израз на уважението на колегията към научното дело на професор Светлина Николова, която е сред доайените на световната палеославистика и кирилометодиевистика. Изданието съдържа 51 статии на английски, български, немски, руски и хърватски език от видни представители на славистиката и българистиката от 12 държави: България, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Русия, Словакия и Хърватия.

Проф. Николова несъмнено има определяща роля за дейността на КМНЦ в продължение на няколко десетилетия, както и за утвърждаването на водещата позиция на българската кирилометодиевистика. До голяма степен на нейните усилия и всеотдайност се дължи отличното представяне на Центъра при международната оценка на Българската академия на науките, както и запазването на самостоятелността му.

В интервю за предаването "За думите", в което проф. Николова е участвала неведнъж през годините, тя разказва за своите университетски преподаватели, учени от световна величина, които предопределят научния ѝ път, за битките и предизвикателствата пред българските кирилометодиевисти, за отстояването на научната истина сред превратностите на злободневната политика и за надеждата ѝ новите възможности за достъп до информация и техническите улеснения за младите учени да ги стимулират да продължат изследването на източниците и обогатяването на знанието за третия европейски книжовен език и литературна традиция.