Освен традиционния Трифон Зарезан и привнесения св. Валентин, на 14 февруари се пичита и Успението на св. Кирил, създателя на първата славянска азбука и, заедно с брат си св. Методий, основоположник на славянската писмена култура, в чиято основа е езикът на българските славяни, т.е. на нашите далечни предшественици. По традиция денят се отбелязва тържествено от Кирило-Методиевския научен център на БАН. Тази година акцент в честването беше представянето на сборника "А на жената бяха дадени крила", издаден в чест на личния юбилей на дългогодишната директорка на Центъра и уважавана специалистка по палеославистика проф. Светлина Николова.
Сборникът излиза като специално издание на списание Palaeobulgarica и е израз на уважението на колегията към научното дело на професор Светлина Николова, която е сред доайените на световната палеославистика и кирилометодиевистика. Изданието съдържа 51 статии на английски, български, немски, руски и хърватски език от видни представители на славистиката и българистиката от 12 държави: България, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Русия, Словакия и Хърватия.
Проф. Николова несъмнено има определяща роля за дейността на КМНЦ в продължение на няколко десетилетия, както и за утвърждаването на водещата позиция на българската кирилометодиевистика. До голяма степен на нейните усилия и всеотдайност се дължи отличното представяне на Центъра при международната оценка на Българската академия на науките, както и запазването на самостоятелността му.
В интервю за предаването "За думите", в което проф. Николова е участвала неведнъж през годините, тя разказва за своите университетски преподаватели, учени от световна величина, които предопределят научния ѝ път, за битките и предизвикателствата пред българските кирилометодиевисти, за отстояването на научната истина сред превратностите на злободневната политика и за надеждата ѝ новите възможности за достъп до информация и техническите улеснения за младите учени да ги стимулират да продължат изследването на източниците и обогатяването на знанието за третия европейски книжовен език и литературна традиция.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
