Проф. Иван Шопов: България има своето бъдеще в науката за полимерите

Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред списанието, което публикуваше новостите в областта на полимерите, се наричаше "списание по макромолекулна химия".  

Понятието "полимер" се налага след Втората световна война. По свойствата си полимерите се различават. Например обикновените пластмаси са полимери, но и целулозата е природен полимер, както и каучукът. В ежедневието полимерите можем да разделим на няколко групи: пластмасите, от които могат да се изготвят някакви изделия, като пример – полиетиленът. От него се правят бутилките, прозрачните торбички и друг представител е полипропиленът. Полиетиленът е получен за първи път в Англия след Втората световна война чрез полимеризация – процес, при който от мономер се получава полимер.

Класически пример за полимер е найлонът. Много години всичко, което е полимер, се наричаше найлон. Практически по своите свойства няма полимер, който да е вреден, т.е. вие можете да държите в полиетиленова бутилка различни вещества, но те няма да се променят. Прекалено голямото количество на полипропилена обаче създава проблеми за околната среда. Така че човечеството трябва да се съобрази и ограничи използването му. 

Рождението на модерните пластмаси идва през 1907 г. с изобретяването на бакелитите. Бакелитът е синтетична пластмаса, създадена от белгийския американски учен Лео Бакеланд. Baekeland използва фенол, вещество, извлечено от изкопаеми горива, за да създаде своя нов материал. То не провежда електричество и не устоява на топлина. Може лесно да се оформя, така че да може да се използва за широк спектър. 

Сред полимерите съществуват и такива със специална употреба. Един от тези полимери е хлоропреновият каучук". Основните пропилени вече отдавна са синтезирани, но днес можем да кажем, че бъдещето е на специалните полимери, разказа в предаването "Следобед за любопитните" проф. Иван Шопов. 

Проф. Иван Шопов е учредител на ежегодната награда "Изявен млад учен в областта на полимерите", която той финансира със свои средства. Наградата е ежегодна, присъжда се след национален конкурс, в който могат да участват изследователи, преподаватели и докторанти от цялата страна. Те се състезават с резултатите от своята научна дейност, отпечатани в специализирани издания. 

Конкурсът се организира от Съюза на химиците в България, а носителят на наградата се определя от Научния съвет на Института по полимери след оценка от компетентно жури. Наградата, освен документ и плакет, има и парично изражение. "България има своето бъдеще в полимерната наука. Всички изследвания, които се правят, са на много високо ниво. 83 души досега са участвали в конкурса и няма нито едно оспорване", споделя проф. Шопов.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Иван Шопов можете да чуете в звуковия файл.

Иван Димитров Шопов е български учен-химик, специалист по химия на полимерите, професор, доктор на химическите науки (1982). Работил е над 45 години в Българската академия на науките и 9 години е преподавал в Университета "Епископ Константин Преславски", Шумен. Заемал различни научни и обществени постове. Носител на ордена "Св.св. Кирил и Методий“, на най-високото отличие на БАН – почетния знак "Марин Дринов“ на лента – и на златната значка "Проф. Ас. Златаров“ на Федерацията на научно-техническите съюзи.

Снимка – БНР и личен архив