Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Всичко за образованието:

Отново за родолюбието и военното обучение в училище

Снимка: БГНЕС

Периодично претопляната тема за военното обучение в училище отново се появи в публичното пространство и отново стана обект на спорове с неясни аргументи.

Според проект за Наредба на правителството "Обучението на български граждани – ученици и студенти – за защита на родината  допринася за формиране на ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната." И още:

"Обучението на учениците в двата етапа за придобиване на средно образование осигурява усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защитата на родината, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили."

Освен със своята ненавременност, "дебатите" за или против военни да влязат в училище правят впечатление с многопластовата неяснота на понятията, което неминуемо ги превръща в публично надвикване и размяна на нападки. Децата ни и образованието им отново са само параван за борби на интереси.

Жалко е, че важни и сериозни въпроси се подминават или се изгубват в общия шум без да получат полагащото им се професионално и гражданско обсъждане.

Ако "обучението за защита на родината" формира "ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната", какво днес разбираме под родолюбие, достойнство, чест и отговорност пред страната.

Ако провеждането на 10 занимания от военни ще превърне децата в достойни родолюбци, какво е правила образователната система през останалото време.

Ако не става въпрос за военно обучение, а за "защита на родината", от каква защита се нуждае родината ни извън участието във военни действия.

В опит да допринесем за изясняването на понятията, необходими за воденето на спора за или против занимания по "защита на отечеството" в училище, в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към двама млади историци – Никола Николов, учител в 164 гимназия с преподаване испански език "Мигел де Сервантес", и Тенчо Карагьозов, докторант в Софийския университет.

Снимка – БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво наричаме "магично"? Петър Желязков за илюзиите на ума

На 7 юни предстои пролетното издание на Ratio Forum , озаглавено "Магията на реалността". Темата, макар на пръв поглед да звучи мистично, всъщност има съвсем рационално обяснение. Един от организаторите на събитието, Петър Желязков , пояснява, че под "магично" трябва да разбираме не свръхестественото, а способността на някои хора да заблуждават..

обновено на 13.05.25 в 13:02
Калоян Димитров

Еврика! Успешни българи: Калоян Димитров

Калоян Димитров е ученик от Американския колеж в София. Двамата със съотборника си Момчил Колев са лауреати от Националния конкурс "Млади таланти" и представители в Европейското младежко научно изложение (EXPO Science Europe), което се проведе през юли миналата година в Сараево по линия на МИЛСЕТ. Проектите на тандема са свързани все с приложения..

публикувано на 12.05.25 в 17:05

За терапевтичната сила на конете

Фондация "Пейнт и Куортър хорс България" се посвещава на тези две американски породи коне, наследници на мустангите, на тяхното отглеждане и разпространяване. С времето прозрението, че конете могат да бъдат в услуга на обществото, разширява мащабите на мисията. Днес Екипът провежда терапевтична езда, рехабилитация за деца и хора с физически и умствени..

публикувано на 12.05.25 в 15:23
проф. Иван Шопов

Проф. Иван Шопов: България има своето бъдеще в науката за полимерите

Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..

публикувано на 12.05.25 в 10:35
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47